Стефан Софиянски пред ПИК: Костов има Лаборатория за управление на риска, а не предвиди гафа с КТБ! Той трябваше да защити хората!

През 1997 г. имахме подобна криза с „Биохим”, спасихме я тихо

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Стефан Софиянски е икономист, бивш кмет на София и служебен премиер от 1997 г. Потърсихме го за коментар на ситуацията около кризата с Корпоративна търговска банка.

 -   Г-н Софиянски, днес БНБ взе ново решение – че КТБ няма да отвори на 21 юли и няма да се изплащат депозити. Това удачно ли е?

-   По началото логиката беше друга – да се прехвърлят депозитите в „Креди Агрикол”. Детайли не знам, но промяната на срока във всеки случай не е приятна и ще нагнети напрежение.

-   Три месеца ще продължи особеният надзор над КТБ и след това евентуално ще се връщат депозити, така излиза от прессъобщението на БНБ.

-   Мисля, че трябваше малко по-категорично да се действа и в по-кратки срокове. Разбира се, не мога да преценя точно какво е състоянието на банката, защото нямам нужната информация, но вземе ли се едно такова решение, трябва да бъде изпълнявано, защото се чупи втори път доверието в институциите.

-   Как може да се излезе от тази много сложна ситуация, държавата трудно ще покрие тези милиарди, които се дължат на депозантите?

-   Това, което притеснява, е именно неяснотата и разнопосочните съобщения. Явно звучеше несериозно, че в един ден са изтеглени 207 милиона, то просто беше малко смехотворно. Така или иначе поне тази истина се разкри – че става въпрос за по-дълъг период от време. Очевидно за мен има някаква вътрешна борба и в хората, които трябва да вземат решения. Както виждате – парламентът е раздвоен, не смеят да вземат решение. За мен е грешка да се приема какъвто и да е бил закон и парламентът да се занимава с това нещо, защото слушам от различни депутати толкова некомпетентни изказвания, че чак ми настръхват косите. За мен БНБ категорично трябва да вземе решение на база ресурса, с който разполага. Ресурсът, с който ще се работи в тази банка, е концентриран основно в БНБ.  

-   Правителството обаче ще трябва да помогне с пари, защото влоговете били над 3,5 милиарда лева.

-   Ще ви кажа следното. Когато се вземаше решението за валутния борд (1997 г. – б.а.), тогава служебното правителство създаде специална група. В нея участваха министър-председателят – аз, министърът на финансите Гаврийски, председателят на Българската народна банка Филипов, председателят на държавната тогава „Булбанк”, представителят на президентството Краси Ангарски и още един експерт – бяхме шест души. Тогава имахме подобна критична ситуация с една банка. То беше през годините и вече мога да кажа – това беше „Биохим”. Тогава решението го взехме ние, нямаше парламент, нямаше нищо. Международният валутен фонд беше поставил условие да закрием банката, ние намерихме решение, без да вдигаме шум и банката беше спасена. Както виждате, дори и след толкова години не се е вдигал шум и не е ставало въпрос. За мен цялата показност сега беше излишна. Трябваше в бърз, оперативен план такава конфигурация, която ви споменах, да бъде оторизирана от Министерски съвет и тя в чисто работен порядък, подчертавам – работен порядък, а не публичен, да реши въпроса. Защо това не е направено, аз не мога да ви кажа. Очевидно правителството има притеснение и проблеми с общественото доверие. За съжаление институцията, която досега стоеше най-стабилно в България – БНБ, също като че ли претърпя малко остра критика. Виждате – опозицията наскочи и почна да иска оставки, без да предлага решение, което аз намирам за неправилно. А пък вече намеси ли се и парламентът, става страшно. Моята препоръка е тесен кръг да взима бързото решение и да го реализира без много шум. Но 21 юли, че се пропуска, е неприятно.

-   Виждате ли организирана атака на институциите, включително и на прокуратурата, към банковата система, както много хора говорят? Иван Костов тази сутрин спомена за атака към валутния борд, Георги Кадиев коментира преди малко, че има атака към лева...

-   Не, не виждам организирана атака. Резервът е достатъчно голям, за да може да се работи оперативно с него, но виждам пълен хаос. Не мога да преценя позицията нито на Кадиев, нито на Костов, но все пак, като управляваш Лаборатория на риска, трябваше да предвидиш тези неща и да защитиш хората. Какво значи Лаборатория за риска, а да обявяваш позицията си, след като е станал гафът?

-   Цветан Василев има ли някаква вина за тази ситуация?

-   Със сигурност има, независимо дали е атакуван, или не. Очевидно, след като банката не може да реагира, ръководството на банката си носи някаква отговорност. В крайна сметка нека не забравяме, че ръководството на банката поиска особения надзор.

-   Той твърди, че не е дадена възможност на акционерите да спасят банката. Има ли логика в това? 

-   Не искам да говоря наизуст. Не знам детайли, разполагам само с публичната информация.

-   Вие лично имате ли все още доверие на шефа на Българска народна банка?

-   Да, смятам, че търси решение и от сърце му желая успех. Въпросът е, че при него се губи партньорът. Сега ще дойде служебен кабинет – други хора, други виждания. Аз неслучайно ви дадох репликата със служебния кабинет през 1997 г., когато спасихме „Биохим”, без да вдигаме какъвто и да било шум. Нищо, че бяхме служебен кабинет. Първо ние знаехме какво и как да направим. Самият орган, който работеше оперативно, беше само от професионалисти, и в него беше и председател на банка, и министър-председателят и министърът на финансите и съветникът по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов Красимир Ангарски, и Чавдар Кънчев – шеф на „Булбанк”. За мен точно такава конфигурация е нужна и затова казвам, че това лутане и този хаос ме притесняват. Нужна е работна група и когато тя е с представители на всички тези институции и работи, и не търсим публичността, а работата и доброто решение, защото в тези институции е концентрирана и цялата информация, да се вземе това решение ... Ние сега не можем да кажем - виновен е Орешарски, виновен е Искров... Виновен е хаосът, който се създаде. Всеки един има принос в този хаос и в момента няма някой, който да може да се оправи. Това е положението!