Наследниците на древните елини унижават българите-наемници
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Четох изумена и същевременно възмутена невероятния памфлет на д-р Тони Филипов във в. „Ретро“ от 9 юли 2015 г.
Не съм изненадана от високата класа на материала и от ярко стиричния му тон. Докторът винаги е будел у мен възхищение и уважение. Поздравления, д-р Филипов!
Става реч за памфлета „Ясо, паликари”.
Далеч съм от долно злорадство за гръцката финансова драма, в което биха ме обвинили онези, които „на чужди гроб без сълзи плачат“. Аз лично не плача за гърците, защото няма повод за плач. Гърците пак си пият кафе на сянка, пак играят безгрижно табла или сиртаки, пак пренебрежително и високомерно гледат на бедните си северни съседи.
И какво се оказва? Красивите им къщи и всичките им екстри и салтанати са били на кредит. Нещо като „Яли, пили, а после плакали“.
Нека си припомнят 200 000-те наемни работници българи в Гърция как се отнасяха с тях наследниците на древните елини. Кой вършеше черната работа по гръцките таверни и кафенета, кой в адски пек береше маслините и портокалите им, кой бършеше немощните и болни гръцки старци? Мога да възпроизведа разказите на десетки унижавани и обиждани наши сънародници, отишли да търсят препитание в Гърция. Днешните гърци явно са възприели от древногръцката литература делението на богоизбрани и простосмъртни.
Наши жени оставяха семейства, деца, възрастни родители, за да гледат чуждите. И нямаше кой да ги защити, да воюва за човешките им морални и законови права. Европейският съюз, който има огромна вина за тази криза, тогава нехаеше за съдбата на наемните българи. Сега драска да си вземе парите.
А ние с вечните си скрупули сме ахкали пред богатствата им, изпитвали сме угризения, че не можем да се мерим с тях. Излиза, че всичкият блясък и разкош е бил на кредит. Пък и на всичко отгоре не искат да си връщат заемите, не искат да се откажат от рахатлъка и да зажиеят по-скромно.
А в получените кредити от Европейския съюз има и български изстрадани и отгладувани левове.
Магдалена ВУЧЕВА, Дупница