„Бойко Борисов извива ръцете на Путин, а България диктува условия на Русия”. Това трябваше да си помислим докато гледахме строгата физиономия на българския премиер в края на миналата седмица при подписването на газовите договори с „Газпром”. Борисов не иска много. Той се грижи за това, нещата да изглеждат добре. Не да са добри. Има разлика. Преди повече от десет години пътят му в българската политика започна със знаменитата фраза, че политиката е лайно в целофан. Премиерът вярва в този възглед и го практикува последователно. Всичко, което е сътворил в политиката до момента е лайно в целофан. Такова е положението и с подписаните договори за изграждане на газопровода „Южен поток” и за доставките на газ от „Газпром” за България през следващите десет години.
Най-важното нещо, което Борисов постигна по време на преговорите за газа е да му се предостави възможността да отговаря за целофана. За останалото ще се грижат руснаците. Той си издейства правото да говори, а в замяна на мълчанието си руската страна получи всичко останало. Затова имаме два „невероятно изгодни” за България договори, които обаче ще бъдат тайни. Защо българските договори с руския газов монополист са тайни, а германските например не са? Този въпрос е важен, но няма да получи отговор. Има ли човек в България, който да вярва, че Борисов е способен да пази в тайна нещо, с което може да се хвали в следващите 10-15 години? Аз не вярвам. Предпочитам да вярвам на очите си.
„Намалението” на цената на газа предстои да усетим съвсем скоро. Следете сметките си за парно след 1 януари 2013 година. Ако те намалеят значително, както според Борисов ще падне цената на газа от тази дата, то значи не я караме само на целофан. Аз обаче съм готов да се обзаложа, че цената на парното няма да се срине.
Ще ви припомня една история, която сякаш малко се позабрави. Преди около шест месеца икономическият министър Делян Добрев пак обяви тържествено, че се е разбрал с руснаците цената на газа да падне с 11%. Голяма радост беше и тогава. Месец по-късно се оказа, че цената на синьото гориво за потребителите ще се увеличи с 5%. Същото сполетя и цената на парното. И до момента, въпреки големите отстъпки и намаления, тя си стои на нивата след увеличението.
По време на последните преговори с „Газпром”, българската страна имаше само един инструмент за упражняване на натиск. Това е членството ни в Европейския съюз. Този инструмент обаче така и не беше използван от управляващите. За руснаците беше далеч по-лесно. Очевидно те обвързаха подписването на „Южен поток” с газовите доставки. На тази основа преговори не може да има, защото ако Русия врътне кранчето за България оставаме на студено и тъмно от 1 януари догодина. Руската позиция е ясна – или подписвате каквото ви дадем, или ви врътваме кранчето и икономиката ви приключва за няколко дни. Ако през последните три години правителството беше направило крачки за изграждането на газови връзки с Турция и Гърция нещата сега може би нямаше да стоят по този начин.
Цените на горивата в България са високи, защото има монопол. С подписването на „Южен поток” монополът на „Газпром” беше затвърден за години напред, защото новата тръба ще може да се ползва само от доставчиците на руската компания. Така цените за българските потребители ще продължат да не се определят от пазара, а от Москва. През последните три години българското правителство не успя да направи абсолютно нищо за разнообразяването на газовите доставки. Сега подписа договор, според който през нашата територия ще мине газопровод, а ние обещаваме през следващите 15 години да не получаваме нищо от него. След това не е ясно какво ще взимаме, защото договорът е секретен. Изобщо не е ясно дали след 15 години по тази тръба ще минава газ. Тези съмнения не идват от българската опозиция, а от руски енергийни експерти, които през последните дни силно се усъмниха в ползите от „Южен поток”.
Цената на тръбите, които ще минат през България е 3 млрд. евро. Преди три години те струваха 1,5 млрд. евро. Защо цената е скочила два пъти може би пише в тайните договори, подписани от правителството на Борисов. Цената на тръбите от Варна до Италия е общо 5 млрд. евро. Въпросът е, защо българският участък струва 3 млрд. евро, а цялата останала част струва само 2 млрд. евро? Всичко това да ви прилича на АЕЦ „Белене”? Преди месец руснаците обявиха, че „Южен поток” ще струва 15 млрд. евро. Когато преди няколко дни подписахме договора се оказа, че проектът вече е на стойност 16 млрд. евро, а според прогнозите на руски специалисти до построяването му той може да излезе 27 млрд. евро. Добре е да знаем тези неща, защото ние също ще плащаме част от тази цена. Това е само официалната информация. Каква е секретната можем само да гадаем.
„Наложи се в 11 без 15 да разговарям с президента Путин”. Това каза премиерът Борисов докато представяше договорите. С това искаше да ни покаже, че в последния момент пак е извил ръцете на руския президент, а и да оправдае отсъствието му. Путин не присъстваше на подписването в София. С това той показа, че условията му са били изпълнени далеч преди последните „драматични” преговори. Явно не му се е участвало в представлението на Борисов и не е искал заедно с него да полага целофана пред камерите и микрофоните. За сериозен човек участието в подобни водевили си е истинско унижение. А Путин за разлика от Борисов е сериозен човек. На преговорите не видяхме и Дянков, който само преди месец се закани, че ще „пляска” руснаците. Кой е напляскан предстои да разберем в следващите няколко месеца. Новината за истинския изход от преговорите ще прочетете не във вестниците, а в сметките си за парно и газ.
