ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бозайниците са смятани за един от най-добре изучените класове животни на Земята. Ново изследване обаче показва, че в дивата природа вероятно има още стотици видове, които не са описани в нито един каталог, съобщи "Сайънс дейли", позовавайки се на публикация в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".
За целите на проучването биолози от университета на Охайо, САЩ, са направили анализ с помощта на изкуствен интелект. Резултатите показват, че досега около 80 процента от видовете (6400) са официално класифицирани. Други 20 процента (над 1000) все още не са открити.
Повечето неизвестни видове са с малки размери. Те могат да бъдат гризачи, прилепи, таралежи, свраки. Учените се затрудняват да идентифицират морфологичните разлики при същества с тегло около 10 грама. Според изследователите много от животните, които сега погрешно се причисляват към един и същи вид, може всъщност да са от различни линии.
"Не може да се каже дали става въпрос за различни видове, докато не се направи генетичен анализ", казва биологът Брайън Карстънс от изследователския екип.
Тъй като не знаят за тяхното съществуване, учените не могат да оценят ролята на скритите видове в еволюцията и наличните екосистеми, нито да определят природозащитния им статут, пише БТА.
Изкуственият интелект е помогнал на биолозите да анализират генните последователности и географските и биологични данни за повече от 4000 бозайници. По този начин учените са успели да определят кои таксони е най-вероятно да съдържат скрити видове.
Според резултатите центърът на неидентифицираните бозайници е Югоизточна Азия. Интересен факт е, че наскоро там са открити 14 нови вида шипоопашати костенурки, което е най-голямото откритие в района от 1931 г.
Повечето от неизвестните видове вероятно живеят в тропическите гори. Тези райони се характеризират със значителни сезонни колебания в температурата и валежите.
Учените изразяват загриженост, че много от неизвестните видове могат да изчезнат, преди да бъдат открити. Известно е, че дъждовните гори страдат от обезлесяване, пожари и замърсяване. За да бъде запазено богатото им биоразнообразие, са необходими целенасочени усилия за опазване на природата.
