ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Може би много от вас са се подлагали на психотерапия, планират бъдеща такава или просто искат да научат малко повече по темата. Днес ще си поговорим именно за същността и страничните ефекти на тази процедура.
Психотерапията е форма на лечение, която има за цел да помогне на хората да разберат и преодолеят емоционални, поведенчески и психологични проблеми. Идеята на терапията е да подпомогне постигането на по-добро психично здраве, удовлетворение от живота и постижения на лични цели.
Този тип терапия може да бъде индивидуална, групова или семейна и се провежда от лицензирани психотерапевти. Те използват различни техники и подходи, за да помогнат на пациентите си да разберат и преодолеят своите трудности.
Психотерапията може да помогне за различни видове проблеми, като депресия, тревожност, зависимости, конфликти в отношенията, проблеми в работата или училище, травми, грижи за здравето и други. Важно е да се отбележи, че психотерапията не е бързо или лесно решение на проблемите и може да изисква усилия и ангажираност от страна на пациента.
Въпреки това, този тип лечение също има своите странични ефекти и днес ще ви разкажем за тях.
Емоционално разстройство: На пациентите може да им е трудно да се справят с емоционалните проблеми, които се разкриват по време на терапията. Те могат да изпитат повишено чувство на тревожност, депресия или дразнимост.
Умора: Понякога терапията може да изисква много усилия от пациента, което да доведе до умора и изтощение.
Физически симптоми: Някои пациенти могат да изпитат физически симптоми като главоболие или гадене, след като започнат да посещават терапевтични сесии.
Разстройство на съня: Някои пациенти може да изпитат проблеми със съня по време на терапията.
Социално разстройство: Терапията може да предизвика промени в отношенията на пациента с хората около него, което може да доведе до социално разстройство.
Временно увеличаване на симптомите: В някои случаи, пациентите могат да изпитат по-силни симптоми на болестта си, преди да се постигне подобрение.
Независимо от това, страничните ефекти на психотерапията са обикновено много по-малко от потенциалните ползи от лечението на психически заболявания и проблеми. В повечето случаи, те са краткотрайни и могат да бъдат управлявани с помощта на терапевта.
Процентът на успеваемост на лечение с психотерапия може да варира в зависимост от много фактори, като например видът на проблема, който се лекува, типа на психотерапията, която се използва, както и квалификацията и опита на терапевта.
При лечение на депресия с когнитивно-поведенческа терапия успеваемостта е между 50% и 75%, като подобрението може да продължи и след приключването на терапията.
За други проблеми, като тревожност, зависимост, емоционална нестабилност и др., ефективността може да бъде по-висока или по-ниска.
Една психотерапия може да се счита за неуспешна, ако целите на клиента не са постигнати, когато тя приключи. Това може да се случи, ако клиентът не е ангажиран с процеса на терапия, не следва препоръките на терапевта или не присъства на сесиите редовно. В някои случаи, неуспехът може да се дължи на неподходящо подбрана терапия, липса на квалификация на терапевта или на неразрешими проблеми в личността на клиента.
