Сега обаче "Северен поток-2" вбива клин между Германия и повечето Източноевропейски страни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Имаше времена, когато Русия можеше да манипулира други страни с помощта на доставката на природен газ. Тя все още е в състояние да прави това, само че подобна заплаха днес е по-малко ефективна, отколкото беше в миналото, пише в анализ агенция Стратфорт.
Украинската национална газова компания „Нафтогаз“ потвърди в сряда, че тя ще разгледа въпроса за директни покупки на природен газ от руския газов гигант „Газпром“ без посредничеството на Европейския съюз.
Желанието на Украйна да действа директно свидетелства за нейната растяща самоувереност, а също и за това доколко Киев – с помощта на Брюксел – успя да съкрати възможностите на Москва да използва доставките на природен газ в качеството на политически инструмент.
Използването от Москва на енергийните ресурси за оказване на влияние не само върху Украйна, но и на други страни от Централна и Източна Европа, внасящи почти само руски природен газ, беше постоянна тема от началото на века. В отговор на това ЕС предприе определени действия, насочени към деполитизиране на природния газ.
Беше създадена законодателна база, в това число Третия енергиен пакет, отделящ собственика на природен газ, доставян по тръбопровода, от собственика на тръбопровода, а също физическа инфраструктура, включително газови интерконектори и тръбопроводи, и това беше направено, за да може природният газ по-свободно да се транспортира в Европа.
Украйна, която не е член на ЕС, бавно създаваше тази законодателна и физическа инфраструктура, но днес тя в голяма степен съществува. Сега има достатъчно количество интерконектори между Украйна и западните й съседи – Словакия, Полша и Унгария – и Украйна има възможността да внася 20-25 млрд. куб. м природен газ на година от Източна Европа.
Макар голяма част от природния газ, получаван от Украйна, все още да е с руски произход, възможността той да бъде купуван от съседите означава, че Русия повече не може да поставя много по-висока цена за Украйна, отколкото за нейните съседи, защото Киев просто има възможността да купува газ на по-ниски цени от тези страни.
Важно е, че Брюксел разби един от елементите на руския договор с вносителите на природен газ, който им забранява да изнасят този газ или да го продават на други доставчици. Освен това ЕС включи Украйна (а също и Балканите) в по-широката инициатива за разширяване на своите общи инициативи в областта на енергийния пазар с цел включване в тях на съседите, които не са членове на ЕС.
Украйна постепенно започва да се ръководи от принципите на Третия енергиен пакет и съответното законодателство. В допълнение към създаването на своя физическа инфраструктура Киев също така реализира мерки, насочени към ограничаване на потреблението на природен газ, включително повишаване ефективността през зимния отоплителен сезон, а също така използването на въглища за производството на електроенергия.
През 2011 г. Украйна консумира 53,7 млрд. куб.м. природен газ. През 2015 г. тя консумира едва 28,8 млрд. куб. м. и продължи да съкращава вноса на газ през 2015 г., довеждайки го до 16,2 млрд. куб. м., от които само 7 млрд. куб. м. бяха директно купени от Русия (Украйна внесе 9,2 млрд. куб. м. газ през Европа). Тази тенденция продължи през цялата 2015 г. От ноември 2015 г. Украйна не купува директно природен газ от Русия и тя не правеше това и в най-тежкия зимен период през 2015-2016 г., макар и да беше договорила зимния пакет с "Газпром" в рамките на тристранни преговори.
Сега, когато всичките тези изменения като цяло са извършени, преговорите между „Нафтогаз“ и "Газпром" ще бъдат мотивирани по-скоро с финансови и даже прагматични съображения, макар политическите отношения между Москва и Киев да остават изключително напрегнати. „Нафтогаз“ може даже да получи предимство, защото за компанията тази сделка не се явява необходима и тя просто предпочита тя да бъде сключена.
Заедно с това преговорите не трябва задължително да бъдат гладки. Двете компании имат по отношение една към друга неурегулирани претенции, контрапретенции, съществуват също така съдебни искове и ответни искове един към друг във връзка със сключени по-рано сделки.
Към този списък трябва да се включат последните заплахи от страна на "Газпром" да съди „Нафтогаз“ във връзка с решението за увеличаване заплащането за транзит на газ, което беше прието през януари 2016 г. „Северен поток-2“: мненията се разминават.
В момента, когато Европа напълно поддържа инициативата за създаване на единен енергиен пазар, предлаганият от Русия проект за газопровод „Северен поток – 2“ вбива клин между неговите привърженици (Германия е сред най-активните му привърженици) и неговите източноевропейски противници, включително Полша и Словакия.
Този проект предвижда прокарването на газопровод за транспортирането на 55 млрд. куб. м. природен газ по дъното на Балтийско море от Русия до Германия – заобикаляйки Украйна и Източна Европа. Германия реши да разгледа този проект от чисто икономически и делови позиции, докато неговите противници са на мнение, че Берлин жертва интересите на Енергийния съюз и предпочита да обсъжда преки сделки с Русия – и, възможно е, това да позволи на Русия отново да политизира доставките на природен газ.
От гледна точка на Източна Европа „Северен поток – 2“ прави по-вероятно това, че Русия отново ще започне да използва прекратяването на доставки в свой интерес, докато без този тръбопровод подобна вероятност е много по-малка. В миналото голяма част от руския природен газ се транспортираше през такива страни в Източна Европа като Полша и Украйна и след това стигаше до пазарите на Централна Европа, в това число и в Германия.
Без да обръща внимание на това, Русия два пъти имаше намерение да прекрати доставките на природен газ за цяла Европа, желаейки да накаже Украйна за това, че тя не се съгласяваше с нейните искания. Що се отнася до противниците на този проект, то по тяхно мнение разширяването на инфраструктурата, позволяваща директна доставка на природен газ в Германия, намалява ограниченията по отношение на способностите на Русия да прекрати доставките на газ, в частност, за Източна Европа.
В миналото прекъсването на доставките на природен газ за Източна Европа означаваше прекратяване на доставките за Германия. Макар тези източноевропейски страни да създадоха значителна инфраструктура за търговия, тя не е съвършена, и те, както преди, ще се сблъскват с дефицит на природен газ в случай на значително намаляване на неговите доставки.
Именно по тази причина официални лица от Източна Европа, включително Марош Шефчович от Словакия, който е еврокомисар по въпросите на Енергийния съюз, се застъпват за агресивно интерпретиране на законите на ЕС, ако този тръбопровод ще се строи.
Само че законът на Евросъюза не е много ясен, що се отнася конкретно до този газопровод. Германия е на мнение, че ключовите аспекти на неговия морски участък въобще не трябва да имат отношение с Третия енергиен пакет, докато Шефчович смята, че Третият енергиен пакет трябва да включва в себе си и изключителната икономическа зона на Европа, а не само нейната територия.
Засега Европейската комисия официално не е излязла със свое решение по въпроса, само че сега се обсъжда интерпретирането му. Ако интерпретирането от страна на Брюксел на Третия енергиен пакет ще включи в себе си морската част, то тогава този проект може да се окаже под заплаха от гледна точка на неговата икономическа жизнеспособност.
Подобно решение ще изисква отказ от правата на собственост върху газопровода – сега се предполага, че повече от половината от него ще принадлежи на "Газпром", който също така ще бъде и производител на газа, който ще се доставя по тръбата.
На фона на тези събития Германия се опитва да намали загрижеността на своите съседи и в сряда министърът на икономиката на Германия Зигмар Габриел представи три условия за одобрение на проекта в Берлин. Те се състоят в следното: този газопровод трябва да съответства на съществуващите в Германия правила, той не трябва да влияе на украинските тръбопроводи и не трябва да ограничава доставките на природен газ за Източна Европа.
Макар че е възможно Берлин да се опитва да намали напрежението във връзка с внасящия разделение газопровод, проблемът, от гледна точка на Източна Европа, се състои в това, че ще бъде сложно да се изпълнят последните две условия след завършване на строителството на газопровода.
Макар че обстановката във връзка с новия газопровод и доставките на природен газ в някаква степен да се разведри, този въпрос продължава да стои в центъра на повечето политически дебати в Европа по повод на енергийната сигурност и така ще продължава и в бъдеще. Независимо от провежданата от ЕС политика на единен пазар, Русия неизбежно ще остане най-значителният доставчик на природен газ за този регион.
През 2015 г. Русия изнесе 160 млрд. куб. м. природен газ за Европа в допълнение на 24 млрд. куб. м. експортни доставки за Беларус и Украйна. Само пет страни – нито една от които не се намира в Европа – добиха такова количество природен газ през тази година. Най-доброто, което може да направи Европа, е да ограничи способността на Русия да манипулира доставките на газ и да ги използва за политически цели.
Заедно с това реалната ситуация е такава, че възможността за използване на природния газ в качеството на инструмент за политически натиск сега е значително по-малка и че Украйна и други страни реализираха значителен напредък в разработването на алтернативни варианти за доставки на природен газ.
И действително нарасналият прагматизъм на Русия и нейният делови подход към енергийните преговори с Европа – а сега и с Украйна – са свидетелство за промяна на подхода на Москва по въпроса за връзката между износа на енергоносители и нейната външна политика.
