Страхливци, смотаняци и лъжци възкресяват модата на Ганковото кафене във Фейсбук - живеят виртуален живот, понеже нямат истински
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
И каква стана тя? Мъка! След трагикомичните истерии на Костя Копейкин, както самите варненци са кръстили злополучния Костадин Костадинов, опитите за взривяване на държавата се пренесоха във Фейсбук.
В тая люпилня, в която всякакви страхливци, самотници, смотаняци, откровени лъжци и социопати, се правят на будната гражданска съвест. Не случайно това пространство се нарича „социални мрежи“ – сиреч, място за социални контакти. Нещо като опашките за банани и тъпканицата в градския транспорт по време на соца, където хората завързваха познанства, приятелства, че дори и семейства.
Е, често се и биеха, както сега във Фейсбук. Само че на живо, а не както в момента – с мними виртуални крошета и от разстояние.
Няма грам съмнение, че това е място за изпаднали от социума граждани, на което единствено могат да бъдат забелязани и удостоени с внимание. И за хайлази, разбира се. Иначе, я ми кажете, кой нормален човек няма да се събере с някого, за да си поговори с него, ами ще дращи щуротии с купища правописни грешки в интернет? И кой е този зает със сериозна работа човек, който ще рови из въпросните мрежи и току ще се провиква по някакъв въпрос. Ама нали разбирате как – от вкъщи, зад залостена врата, пред компютъра, под вънкашност чужда и под име ново.
Защото няма и помен от доблест да застане пред очите на хората с „храбрите“ си позиции. Пък и да застане, кой ли го познава, че и да го чуе?
Мизерници, подли, бъзливи, дребни душици! Безвестна и безславна паплач, налазена от болната амбиция да бъде фактор! Пък макар и виртуален, сиреч, неистински.
Сред краха на последния опит за пълзящ преврат, който премина през провален вот на недоверие към правителството, искан от БСП, през печалното с клишетата и безпомощността си възвание на някакви академици и смехотворни драматургии по улиците с участието на провалени персони като Костадин Костадинов, Мая Манолова, Румяна Ченалова и шепа червени депутати, „бунтовниците“ се пренесоха в интернет – тоест, в паралелната реалност, която и без това обитават на живо, но там поне не личи чак толкова, че е паралелна и че доста неща в нея са фантасмагории на болни мозъци.
Там например любовницата на бившия шеф на ВВС Румен Радев – Десислава, за която той зорлем се ожени като кандидат-президент, е първа дама. Че къде другаде може да е такава? Нито според конституцията, нито според хората има такова „животно“.
Я да се изправи пред всички ни на живо и да ни обясни, първо, че въобще е дама, а сетне – че е и първа. И ние ще й кажем мнението си в очите и ще й зададем разни въпроси. Ама не като Карбовски - само в един план, само както й е удобно и след обилен монтаж. А ще искаме отговорите й, като ни гледа в очите, а не в спорадичните й дефилета из интернет, където може да влиза и излиза, както и когато й изнася.
В това пространство журналистката на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев – Петя Владимирова, която, вместо да се бори с прокуратурата и да лъска имиджа на пробития президент, поне от 10 години би трябвало да отглежда в тишина и благодат внуците си и е виждала видеоматериали само по телевизията, дава оценки за клипове, които уж били направени от Десислава Радева. Самият този факт е достатъчно доказателство, че тя не разбира нищо нито от снимки, нито от монтаж.
Но в социалните мрежи всичко е възможно, включително и престарялата вестникарка Петя Владимирова да се изказва за телевизионното майсторство на Десислава Радева като пиар. Понеже Десислава Радева е пиар, колкото аз съм Мария Калас. И изобщо никой не знае каква е Десислава Радева, ако се вслуша внимателно в бъркотията, която разказа като своя биография.
В това пространство обаче само някой да пипне подсъдимите олигарси и спонсорите им и върху него веднага започва да вали дъжд от апартаменти, хасиенди, любовници, несметен брой пари в тайни банкови сметки (как пък са ги открили, щом са тайни?!)
Ей-на, главният прокурор Иван Гешев ги подпука и то такива, които досега се смятаха за недосегаеми, и още същата нощ се сдоби с кредит от Домусчиев и луксозно жилище в престижен столичен квартал, че дори вече се и нанесе в него. Че и едни пари му се стовариха на главата. Аз, на негово място, веднага бих си ги поискала от тези, които му ги приписват, защото само те знаят къде са.
Но в социалните мрежи всичко е възможно. Като в Ганковото кафене, където и революции се правят, и театро се играе. Но всичко е все на ужким. Понеже там, където всичко е възможно, всичко е на ужким – и многохилядните протести, и скъпарските апартаменти, и тлъстите тайни банкови сметки. И никаква отговорност – плащаш си таксата за нета и си правиш, каквото си щеш. Че се мислиш и за много модерен и актуален.
По ей-тази формула отпреди 125 години: „Няколко деня след това произшествие Ганковото кафене отрано, както винаги пълно с посетители, гърмеше и димеше. То беше сборният пункт и на стари, и на млади, и там се разискваха общински въпроси, и възточният, и всичката вътрешна и външна политика на Европа. Един малък парламент.“ Пък и това също е само в романа на Иван Вазов.
Явно модата не е помръднала от преди век и четвърт, та затова и гениите са винаги актуални.
В живия живот обаче нещата стоят доста по-различно. В него има ред, закони и отговорност според законите. И затова тия клети хорица, изпаднали от социума, тия несъстоятелни социопати, тия изостанали от времето и пространството „модернисти“ ги има само в социалните мрежи, където могат да бъдат някои и някой да ги забележи. На това място за страхопъзльовци, самотници, смотаняци и лъжци.
На който му се живее този мним живот поради липса на истински, нека си го живее.
Аз отивам да сготвя, защото чакам гости.
