СТРАХОВИТ СЦЕНАРИЙ: На прага сме на супер Ел Ниньо - последствията ще са много неблагоприятни

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След две години на Ла Ниня светът вероятно е на прага на едно от най-силните Ел Ниньо досега. Повечето водещи климатични центрове вече сочат към сценарий за т.нар. супер Ел Ниньо – явление, което може да изведе 2027 г. до нов глобален температурен рекорд и да увеличи вероятността от екстремни горещини, наводнения, суши и пожари по света.

Това пише в свой анализ Валентин Симеонов. Той получава докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1980 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии, в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени. Разработва специализиран Раманов лидар, който измерва непрекъснато вертикални профили на атмосферните влажност, температура и аерозоли – засега той е единственият от този тип в света и се използва от Швейцарската метеорологична служба за краткосрочни прогнози, както и за дългосрочна база данни за климатологията. Основните му научни интереси са в областта на атмосферната химия и физика, но предимно по проблемите на климата.

Какво е Ел Ниньо?

Името "Ел Ниньо" не идва от науката, а от рибарите по тихоокеанското крайбрежие на Перу. Още преди Колумбово време те забелязали, че през някои години покрай брега се появява необичайно затопляне на водите. Нарекли го El Niño – Младенецът, защото съвпадало с периода около Коледа. За тях това не било добра новина – топлата вода потискала издигането на богатите на хранителни вещества студени води, рибата намалявала, а уловът рязко спадал.

Едва през XX век учените разбират, че това не е локално явление, а част от много по-голям климатичен механизъм.

Ел Ниньо–Южно колебание (El Niño–Southern Oscillation – ENSO) е естествен климатичен цикъл в тропическата част на Тихия океан. Той е един от най-важните фактори, които временно променят климата на Земята и влияят върху глобалните температури.

ENSO се изразява в периодични промени в температурата на повърхностните води на Тихия океан и в атмосферната циркулация над него. Цикълът има две противоположни фази – Ел Ниньо, при която водите в централната и източната част на океана са по-топли от обичайното, и Ла Ниня, при която те са по-студени.

Ел Ниньо се появява средно веднъж на 2 до 7 години и обикновено е от 9 до 12 месеца. Ла Ниня често е по-продължителна и може да се задържи една или повече години. И двете явления обикновено достигат своя максимум през зимата в Северното полукълбо.

Колко силен може да бъде Ел Ниньо?

Силата му се определя чрез т.нар. Океански Ниньо индекс (ONI), който показва с колко температурата на повърхностните води в централната част на Тихия океан се отклонява от нормалната.

При стойности над +0.5°C вече говорим за Ел Ниньо. Колкото по-висок става индексът, толкова по-силно е явлението. Учените условно го разделят на 4 степени:

●     около +1°C – умерен

●     около +1.5°C – среден

●     около +2°C – силен

●      над +2.5°C – особено силен или супер Ел Ниньо

За сравнение, двата най-силни Ел Ниньо през последните десетилетия – 1997–1998 г. и 2015–2016 г., които съвпадат и с периоди на рекордно глобално затопляне, достигат стойности на ONI от 2.39°C и 2.75°C. Последният през 2023–2024 г. също беше много силен – 2.06°C.

Настъпва ли едно от най-силните Ел Ниньо досега?

Все повече прогностични центрове дават сходен отговор: напълно възможно е през зимата на 2026–2027 г. да предстои най-силният Ел Ниньо досега.

Американската NOAA оценява вероятността този Ел Ниньо да достигне категорията „особено силен“ на около 87% (фиг. 1, данните са към юли 2026 г.). Европейската програма Copernicus оценява тази вероятност на 75% с ONI между 2.5 и 4 °C. Подобни прогнози публикуват и британската Met Office и френската Météo-France.

Защо учените са така категорични?

Причините за високите проценти вероятност, които дават учените, са няколко. Първо, вече е преминат т.нар. пролетен праг на предвидимостта – периодът, през който прогнозите за ENSO са най-несигурни. След него точността им значително се подобрява. Второ, основните показатели, по които учените следят развитието на Ел Ниньо, продължават да се засилват. Един от тях е процес, при който мощни вълни от топла вода – т.нар. вълни на Келвин, постепенно се придвижват на изток и подхранват развитието на явлението.

Как се сравнява с най-силните Ел Ниньо в историята?

Развитието на настоящия Ел Ниньо в Тихия океан напомня на това при най-силните регистрирани – през 1982–1983, 1997–1998 и 2015–2016 г.

Ако тази тенденция се запази, настоящото събитие може да се нареди сред най-силните в историята.

Някои прогнози дори допускат, че то може да достигне или надмине силата на историческото Ел Ниньо от 1877–1878 г.

Затова основният въпрос вече не е дали Ел Ниньо ще се развие, а колко силно ще бъде и какви последици може да има за света.

Как Ел Ниньо променя климата по света?

Макар да възниква в тропическата част на Тихия океан, Ел Ниньо променя времето в голяма част от света. Най-силно засегнати са районите около Тихия океан, но чрез промени в глобалната атмосферна циркулация ефектите му достигат и до много други региони.

В различните части на света Ел Ниньо може да увеличи вероятността от суши, проливни валежи, наводнения или необичайно високи температури. Типичните му прояви в различните части на света са показани на фигура 2.

За Европа обикновено влиянието му е косвено и значително по-слабо отколкото в Тихоокеанския регион. При силни събития се наблюдава тенденция към по-топло време в Западна и Централна Европа, докато ефектът за Югоизточна Европа, включително България, е значително по-слаб и по-несигурен.

Влиянието на Ел Ниньо променя и средната температура на цялата планета. Причината е, че затоплянето на огромни площи от тропическия Тих океан променя атмосферната циркулация и увеличава количеството топлина, което океанът отдава към атмосферата.

На пръв поглед повишение от едва 0.1–0.2°C изглежда малко. Но когато става дума за средната температура на цялата Земя, подобна промяна е огромна. Максималният ефект обикновено се проявява няколко месеца след пика на самото Ел Ниньо.

Именно затова най-топлите години през последните десетилетия често съвпадат с Ел Ниньо, докато най-хладните обикновено настъпват по време на Ла Ниня (Фиг. 3).

Разбира се, Ел Ниньо е само една част от картината. Глобалната температура продължава да се повишава най-вече заради натрупването на парникови газове, а допълнителен принос има и намаляването на серните аерозоли, които досега частично прикриваха затоплянето.

Какво да очакваме през 2026–2027 г.?

Ако прогнозите се сбъднат, настъпващият Ел Ниньо ще се развие в свят, който вече е с около 1.5°C по-топъл спрямо прединдустриалната епоха. Това означава, че естественото затопляне, което носи Ел Ниньо, ще се наслагва върху вече силно затоплена климатична система.

Възможен ли е нов глобален температурен рекорд?
 
Развиващият се Ел Ниньо вече променя прогнозите за глобалната температура.

Вероятността още 2026 г. да постави нов глобален температурен рекорд вече е около 35%. Това показва анализ на Carbon Brief от края на юли.

В същото време все повече модели сочат, че 2027 г. има още по-голям шанс да постави нов рекорд, тъй като най-силният му ефект обикновено се проявява с известно закъснение.

Светът вече премина прага от 1.5°C – засега само временно. Ако се развие супер Ел Ниньо, това може да се окаже още една крачка към момента, в който това превишаване вече няма да бъде временно, а ще се превърне в новата климатична реалност. Причината няма да бъде самото Ел Ниньо, а дългосрочното глобално затопляне, което то временно усилва.

Макар влиянието на Ел Ниньо върху Европа и България да е по-слабо и по-непряко, при изключително силни събития и на фона на вече затопления климат е възможно и тук да се наблюдават по-изразени последици. Европа вече преживява поредица от рекордни горещини, а когато се добави и ефектът от супер Ел Ниньо, вероятността от нови температурни рекорди на континента се увеличава.

През август 2021 г. в Сицилия беше измерена рекордната за континентална Европа температура от 48.8°C. Днес Европа вече е опасно близо до стойности, които доскоро изглеждаха немислими. Комбинацията от дългосрочното глобално затопляне и много силно Ел Ниньо увеличава вероятността този рекорд да бъде подобрен през следващите години.

Екстремното време остава основен риск

Като резултат от нарастването на средната глобална температура ще нарастват силата, продължителността и честотата на екстремните явления, които пряко ни засягат.

Това означава:

●     По-чести, по продължителни и по-интензивни горещи вълни

●     По-силен риск от екстремни валежи и наводнения

●     По-висок риск от суши и пожари

●     Допълнителен натиск върху екосистемите

Ел Ниньо не създава нов тип екстремни явления. То увеличава вероятността вече съществуващите явления да бъдат по-силни или по-чести.

Негативните ефекти често имат и социална и икономическа цена. Загубите в земеделието, прекъснатите вериги на доставки и щетите от бедствия могат да забавят икономическия растеж и да повишат цените на някои основни храни. Размерът на тези последици обаче зависи не само от силата на Ел Ниньо и от това доколко обществата са подготвени да ги посрещнат, но и от по-широката геополитическа и икономическа обстановка – включително войни, търговски конфликти и други сътресения.

Историческото Ел Ниньо от 1877–1878 г. се свързва с едни от най-тежките суши и гладни кризи в съвременната история. Според различни оценки последвалите бедствия са допринесли за смъртта на 40–50 милиона души, основно в Индия, Китай, Бразилия и части от Африка.

Подобна хуманитарна катастрофа днес е значително по-малко вероятна. Разполагаме със спътникови наблюдения, сезонни климатични прогнози, системи за ранно предупреждение, по-добра международна координация и възможности за бърза хуманитарна помощ.

Именно затова инвестициите в адаптация към климатичните промени стават все по-важни. По-надеждните системи за ранно предупреждение, по-устойчивото управление на водните ресурси, адаптирането на земеделието към засушавания и горещини, по-добрата защита на населението и инфраструктурата при екстремни явления могат значително да ограничат човешките и икономическите щети. Те не могат да предотвратят Ел Ниньо, но могат да намалят неговите последствия.

Адаптацията и ограничаването на затоплянето вървят ръка за ръка
Адаптацията обаче има своите граници. Наред с подготовката за по-чести и по-тежки бедствия, критично важно остава и ограничаването на самата причина за нарастващия риск – емисиите на парникови газове. Без бързото им намаляване климатичните явления ще продължат да се усилват, а мерките за адаптация ще стават все по-скъпи, по-трудни и в много случаи недостатъчни.

Поредицата от горещи вълни, както и мащабните пожари в европейски държави това лято показва, че дори страни с добре развити системи за ранно предупреждение, противопожарна инфраструктура и реакция при бедствия могат да се окажат изправени пред стихии, които трудно се овладяват. Затова адаптацията и ограничаването на климатичните промени не са алтернативи, между които можем да избираме. Те трябва да вървят едновременно: да се подготвяме за вече неизбежните последици, но и да ограничаваме затоплянето, за да не преминем отвъд възможностите си да се приспособяваме.

Може ли климатичните промени да променят самото Ел Ниньо?

Дълго време учените приемаха, че Ел Ниньо е естествен климатичен цикъл, чиято сила и честота се определят основно от вътрешната динамика на океана и атмосферата. Смяташе се, че глобалното затопляне може да усили последствията от отделните събития, но не непременно да промени самото явление.

Скорошно моделно изследване показва, че в отговор на затоплянето, ENSO може да започне да се повтаря на равни, а не на неравни интервали като сега и значително да увеличи силата си, както се вижда от Фиг. 4.

Засега това остава научна хипотеза, а не установен факт. Но самият въпрос показва колко динамична е климатичната система и колко много все още предстои да научим за нея.

Независимо дали климатичните промени ще променят честотата и силата на самото Ел Ниньо е ясно, че явлението се развива в свят, който е значително по-топъл отпреди. Затова дори естествените колебания на климата могат да предизвикват по-тежки последици. Истинският риск не е колко силно ще бъде поредното Ел Ниньо, а колко уязвими ще бъдем, когато то се наслагва върху продължаващото глобално затопляне.