ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Малобройните срещу малоумните.
Така бих обобщил каузата на студентската окупация и на софийските демонстрации срещу властта, но щях да падна на нивото на безсилната злоба на онези, които се упражняват като писарушки в заклеймяването на публичната съпротива срещу властта заради количествените му измерения.
Защитниците на властта от всякакви калибри- от колибри, до двуглави орли, кълват настървено слабото място на протестите: тяхната относителна малобройност.
Набезите им не са плод на малоумие, а на обикновения цинизъм, възпитан в дух на уважението към грубата сила на „болшинството”. Това е характерно за харакирито на болшевизма, който се самоуби в крайна сметка именно с това, че накара милиони хора да го намразят. Нито една пушка не пукна да го защити във „великата” му родина СССР- в презряната му съветска колония България пък, да не говорим…
Наслаждавайки се на безсилието на протестите в столицата да пробият дебелокожието на управляващите, реваншистите от всякакви нюанси на червеното, събираха дълго храчки, за да си го върнат за страха, който бяха набрали.
Точно като след 10-ти ноември 1989-та, когато изтръпнаха да не постъпят с тях по „правилата” на т.н. народен съд, те си плюеха си в пазвата, когато на 14 юни хиляди протестиращи изригнаха на улицата в София.
Властта се изпокри и се появи в смирен вид, за да заговори за грешка, прошка и катарзис. Трепереха от страх софийските бунтове да не заразят с ентусиазма си и останалите граждани в България.
Упражнявайки се в подигравки срещу политическата сатира на демонстрантите срещу властта, чрез опити да бъде пренасочена срещу самите протестиращи ( и срещу личността на президента Плевнелиев, макар той никога да не е бил разпознаван като лидер на протеста), защитниците на срамното статукво обаче се окопитиха и не се посвениха да разработят тактиката на контрирането.
На протестиращите хиляди- на моменти десетки хиляди столичани, противопоставиха десетки подобия на независими демонстранти, на които им се услади да бъдат представяни от притиснатите медии като „другата гледна точка”, която постепенно се превърна във „водеща новина”.
Видя се, че при наличието на всички властови инструменти, пуснати в ход, тази тактика на формалното контриране дава резултати. Сега я прилагат масирано за контранатиск върху студентската окупация.
Валят „аргументи” за това, колко е несправедливо шепа хора да окупират голяма аудитория, че и цял университет дори.
Храбрите контри, зад които стои цялата власт, които бяха стъписани през юни от бурната гражданска реакция, не можаха да защитят тогава наглата „операция Пеевски”, но сега са набрали опит и са нащрек с бързи контраатаки срещу студентите, дръзнали да прибегнат до окупацията на аудитории в няколко софийски факултета.
Бройката! Това е основният им акцент. Малко били протестиращите и било несправедливо делото им по тази причина.
Това е брутална промяна на самия смисъл на бунта, който не претендира да говори от позицията на „болшинството”, а крещи с езика на отчаянието от липсата на чуваемост при отказа на властта да отговори на легитимния въпрос за своята морална нелегитимност.
Доста е срамно да застанеш на страната на неморалните, само защото имаш болшинство в тази многотия. Което само показва правотата на моралния бунт. Защото неморалните са доста и са готови да (у)служат с камъните си срещу малцинството, което иска справедливост, но се натъква на обвинението, че е твърде малобройно, за да си позволява лукса да очаква истината да възтържествува.
И понеже споменах вече СССР, да напомня отново и отново: шепа хора се бяха изправили срещу режима на тази суперсила и именно те се оказаха победителите, докато империята на злото се разпадна.
Има многобройни примери за крайната победа на малобройните, заклеймявани като „малоумни” в опитите да рушат стената с глава. Само че ценителите на ценностите на болшевизма ни имат за малоумни, надявайки се да не знаем това.
Анализът е публикуван в сайта ivo.bg
