ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако Евгений Михайлов и Едвин Сугарев продължат телевизионния си рейд от последните дни и положат още малко усилия да обсебят образа на протеста срещу правителството на Пламен Орешарски, то предсрочните избори със сигурност ще бъдат отложени за по-добри времена. През миналата седмица Сугарев обяви третата гладна стачка в живота си на общественик. Първата целеше да спре приемането на настоящата Конституция, а втората да свали от власт президента Желю Желев. В резултат на двете стачки Конституцията беше приета с всичките й кусури, а президентът изкара пълен мандат. Тази кратка хронология на сугаревите стачки показва, че ефектът от тях е само медиен и не води до никакъв политически резултат.
Но да се върнем към последните събития. От ефира на почти всички телевизии Сугарев призова Пламен Орешарски да си отиде с мир и заплаши, че този път ще гладува до край. От тогава гладуващият периодично прави кратки изявления, в които разказва за здравословното си състояние и отново призовава за свикване на предсрочни избори.
Понеже на Евгений Михайлов явно не му се гладува, предпочита да го удари на гръмки думи и тежки чувства. В четвъртък, пред бТВ полуразплакан и с треперещ глас, той обяви, че иска политическо убежище, защото в България се установявала диктатура и не знаел дали ще оцелее. Подобно изказване, отново полуразплакан, направи и в неделя пред БНТ. За сведение на Михайлов ще кажа, че още утре може съвсем свободно да си стегне куфарите, да хване първия самолет, за която си пожелае държава от ЕС и да заживее в нея и без официално да му се дава политическо убежище.
Впрочем, през последните години, без да го съобщават публично, така направиха стотици хиляди българи. Ще припомня, че сме 2013 година и благодарение на някои разумни стъпки на предишни управления можем да пътуваме и работим съвсем свободно в цяла Европа. Колкото до политическото убежище, Евгений Михайлов е закъснял да го поиска с 30-тина години. Ако беше толкова чувствителен към диктата можеше да опита да се противопостави на една истинска диктатура, каквато беше комунистическата отпреди 1989 година. Има не малко хора, които са го правили, но днес те рядко се виждат по телевизията.
Сега ще направя едно уточнение. Участвам в протестите от първия им ден и съм на мнение, че Орешарски трябва да се маха от Министерски съвет веднага, защото си позволи да предложи за шеф на ДАНС откровен бандит, който би трябвало да влиза в сградата на службите за сигурност само, за да бъде разпитван. Пиша този коментар посветен на медийната активност на поета Сугарев и режисьора Михайлов, защото наистина вярвам, че падането на това правителство е необходимо, за да служи за назидание на всеки следващ премиер.
И понеже наблюдавам протестиращите всеки ден, твърдя че революционери от типа на гореспоменатите са маргинално малцинство в протестите. Очевидно Михайлов и Сугарев искат да направят възстановка на първите години на демокрацията, които за тях може и да са романтични, но от днешна гледна точка са изгубени именно заради неадекватното поведение на ранните лидери на СДС. Няма по-смешно и едновременно тъжно нещо от първите години на българската демокрация.
Защото докато българската антикомунистическа опозиция прекара в циркъджилъци и лакардии първите години на прехода, в Полша и Чехия професорите по икономика Вацлав Клаус и Лешек Балцерович извършваха пазарни реформи и за кратък период от време превърнаха страните си в европейски. Протестите от последните дни не са антикомунистически, а европейски.
Исканията на протестиращите се препокриват почти изцяло с изискванията, които периодично поставя пред страната ни Европейската комисия. През 2013 година се борим срещу мутрите. Искаме честни избори, свобода на словото и дълбока реформа в съдебната система, която да доведе до елементарна справедливост. Тези искания са доказателство, че българската антикомунистическа опозиция от началото на прехода, с всичките й гладни стачки и панаири се е провалила тежко и е по-добре нейните бивши лидери и лица да ограничат активностите си до мълчалива подкрепа.
Пиша това за романтиците Сугарев и Михайлов, които бяха сред ярките образи на ранното СДС и очевидно не са разбрали, че са част от провала на българския преход към демокрация. И още нещо – протестите са колкото срещу безумния гаф на Орешарски, толкова и срещу мутренското управление на Борисов, чиито нескрити фенове са Сугарев и Михайлов. Не е случайно, че под документа „Харта 2013”, който обобщи голяма част от исканията на протестиращите, стоят имената на хора като брутално репресираната от Цветан Цветанов съдия Мирослава Тодорова.
Впрочем не съм видял медиите да се наводнят от участия на съдия Тодорова, която със сигурност има какво да каже, както за предишното, така и за настоящото управление. Ще повторя – годината е 2013 и фарсът, пък бил той и съвсем откровен, е последното, което ще ни помогне.
България няма нужда нито от бутафорна възстановка на отминали времена, нито от пушилки с предизвестен край. Затова ни остава надеждата, че протестиращите българи от 2013 година, ще поемат по пътя на протестиращите чехи и поляци от 1990 година. Ако това се случи, енергията на протестите няма да бъде пропиляна в ефектни, но безсмислени акции, а ще бъде канализирана в политическа посока, от която със сигурност ще се роди алтернатива на това, което живеем вече 24 години.
