ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
10 пъти по-малко са засетите площи с фасул в Добруджа през настоящата година. До драстичния спад се стигна след като миналата година голяма част от посевите бяха поразени от високите температури и сушата и така фасулницата на България остава без фасул, алармират производители.
Радостина Жекова, зърнопроизводител, член на УС на НАЗ, разказва: “Преди много Добруджа е била фасулницата на България. Ние имаме традиции в отглеждането както на фасул, така и на леща. За голямо съжаление добруджанският боб остана нарицателно. Масово под етикетите на “Добруджански боб” е внос от Египет и Китай“.
В средата на миналия век у нас се отглеждат близо 600 хиляди декара с фасул.
Проф. Иван Киряков, ръководител на отдел “Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт, разказва: “В края на 90-те години заетите площи са между 250 и 350 хиляди декара. През 2000 г. площите рязко почват да падат, като през последните 5 г. в цяла България те варират между 13 000 и 21 000 дка“.
Българинът консумира средно по 4-5 килограма боб годишно, но 90 на сто от него е внос, отчитат от бранша.
Жекова спходеля, че като потребител би искала бобът, който приготвя, да е от тазгодишната реколта, а не да е стоял по борсите и складовете. Тя обяснява, че за дългото съхранение се изисква и използване на препарати.
Всепризнати са и вкусовите качества на нашенския боб. Той се селектира в Добруджанския земеделски институт.
Киряков обяснява, че има огромно търсене на фасул, на което не успяват да отговорят заради ниските добиви.
