Съветски апарат възкреси контакта от Луната! “Луноход-1“ изпрати сигнал след 40 години пълно мълчание
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Съветският космически кораб Луноход-1, който замлъкна окончателно през 1971 г., неочаквано възстанови контакт с планетата Земя след близо 40 години пълна изолация. Информацията за сензационното събитие бе разпространена от Space Daily. Учените успяха да уловят мощен лазерен отговор от апарата, който се смяташе за безвъзвратно изгубен в космическата пустош.
Луноход-1 кацна на Луната на 17 ноември 1970 г. и издържа близо година – значително по-дълго от първоначалните разчети. Машината измина 10,5 километра по лунната повърхност, преди да прекъсне връзка на 4 октомври 1971 г. Космическият кораб остана неподвижен на мястото на приземяването си, но изследователите загубиха точните му координати. Без тези данни беше абсолютно невъзможно да се насочи лазерен лъч към малкия рефлектор, монтиран върху корпуса му.
Големият пробив настъпи след десетилетия, когато Лунният разузнавателен орбитален апарат на НАСА направи висококачествени снимки от орбита и локализира изгубения робот. Веднага след това екип от обсерваторията „Апачи Пойнт“ в Ню Мексико стреля с лазер към координатите. Луноход-1 отговори мигновено с изумително силен сигнал.
Ученият Том Мърфи от Калифорнийския университет разкри шокиращите данни: докато по-модерният Луноход-2 е върнал рекордните до момента 750 фотона, то възкръсналият Луноход-1 е върнал цели 2000 фотона още при първия опит. В научна статия за списание Icarus екипът потвърди, че рефлекторът е в отлично състояние и праща четири пъти по-силен сигнал от своя близнак.
Сондирането с лазер е един от най-дългите научни експерименти в историята на човечеството. Изпратеният от Земята импулс изминава разстоянието в двете посоки за 2,5 секунди. Благодарение на рефлекторите е доказано, че Луната бяга от Земята с 3,8 сантиметра всяка година – скорост, равна на растежа на човешки нокът.
От НАСА уточняват, че Луноход-1 се намира най-близо до ръба на Луната в сравнение с останалите устройства. Това осигурява на науката уникален шанс да изследва фините колебания в орбитата и вътрешната структура на спътника. Тъй като на Луната няма вятър, дъжд или атмосфера, която да разгради метала, отпечатъците от колелата на апарата все още са непокътнати и видими от орбита, точно както стъпките на астронавтите от мисиите Аполо.
