Огромните рушвети, които българските магистрати получават от престъпниците, са публична тайна
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В България има нелоши закони. Повечето от тях вече са напълно синхронизирани с правораздаването в ЕС. Тогава?! „А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно“. За жалост обаче тази така знаменита теза от Посланията на Апостол Павел не се прилага в България. Какъв ти Апостол Павел, нашичките се чудят как да... Шуменският прокурор се оправдава, че той не бил поискал 25 000 лева, за да прекрати преписката. Само 21 000 поискал, горкичкият...!?
Ами настанят ли се на една маса „тримата от запаса“ – съдия, прокурор и адвокат, в луксозно столично заведение, момичетата ще се избият коя да ги обслужи, защото сметката е чудовищна и с бакшиша отива на 1000 лева.
Огромните рушвети, които българските магистрати получават от престъпниците, са публична тайна, до болка позната на цялото общество. Резултатът е ясен: най-ниско доверие сред всички институции. Съдът е с 6 процента, а прокуратурата с 8 на сто доверие. Разбира се, има млади съдии, прокурори и следователи, които смятат положението за нетърпимо, но елитът на магистратурата се състои от едни закоравели личности, на които окото мига само пред съответната власт. Най-ярък пример беше „салтоморталето“ с делото на Цветан Цветанов. И няма как да е иначе.
Тези персони са завършили Юридическия факултет на СУ при Ярослав Радев, съветникът на Тодор Живков, един от стожерите на територията на социалистическата държава. Ами не помните ли, ако нямате Алцхаймер, че в 70-те години на миналия век се утвърди уникалната практика как член на БКП не може да бъде съден! Да, да, имаше го и се осъществяваше.
Първо, той биваше изключен от първичната партийна организация и после вече, като „безпартиен“, сядаше на подсъдимата скамейка...!? Е, какво искате от хора с подобна юридическа култура? Те са се окопали и извънредно трудно, след хиляди уговорки, кандърми, протести и настоявания, правят симулация, че помръдват нещичко. Тежко ни и горко...
Георги НЕДЯЛКОВ, София
