Съдът на ЕС иска спешна промяна у нас за издаване на европейска заповед за арест
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде знак на България, че нормативната уредба по издаването на Европейска заповед за арест (ЕЗА) се нуждае от спешна промяна, за да се гарантират в по-голяма степен изискванията за ефективна съдебна защита, от която трябва да се ползват обвиняемите и подсъдимите.
Решението на СЕС идва след преюдициално запитване, отправено във връзка с изпълнението в Обединеното кралство на ЕЗА, издадена от Районна прокуратура Свищов по отношение на български гражданин. Според запитващата юрисдикция в българското право нито актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирваното лице, нито ЕЗА, издадена от същия орган като продължение на този акт, подлежат на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице. В следствие на което пита СЕС: „Когато се иска предаване на издирвано лице с цел наказателно преследване и когато и решението за издаване на национална заповед за задържане, и постановеното въз основа на него решение за издаване на европейска заповед за арест се вземат от прокурор без участието на съд, преди да бъде предадено издирваното лице, ползва ли се това лице от предвидената от Съда в решение от 1 юни 2016 г., Bob-Dogi (C‑241/15, EU:C:2016:385), защита на две равнища, ако:
а) действието на националната заповед за задържане е ограничено до задържането на лицето за най-много 72 часа, за да бъде изправено пред съда, и
б) при предаването му само съдът следва да реши — с оглед на всички обстоятелства по делото — дали да разпореди освобождаване или да продължи задържането?“.
Сред основните акценти в решението на СЕС е този, че актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирваното лице за максимален срок от 72 часа, на който се основава европейската заповед за арест, трябва да се квалифицира като „подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила“ като национална заповед за задържане. В този смисъл СЕС заключва, че защитата на правата на обвиняемите и подсъдимите предполага да може да се упражни съдебен контрол било по отношение на ЕЗА, било по отношение на съдебния акт, въз основа на който е издадена тази заповед, преди да се пристъпи към изпълнението ѝ. Накрая, съдът решава, че с приложението на процедурата за ЕЗА в българското законодателство „не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, ако както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, който може да бъде квалифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от това рамково решение, но не подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице от изпълняващата държава членка“.
С решението на СЕС на практика става ясно, че българският Наказателно-процесуален кодекс (НПК) в сферата на издаването и приложението на ЕЗА следва да бъде променен, като в него да бъде предвиден изискуемият съдебен контрол. Това обаче може да бъде сторено едва след парламентарните избори, като се очаква още с встъпването на новите народни представители въпросът да бъде поставен на дневен ред, за да бъде приведено националното ни право с правото на ЕС.
