ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има жени, които не просто преминават през времето, а го носят по лицето си. Без оправдания и без грим върху истината. Мон Дьо среща Аня Пенчева в разговор, който влиза под повърхността. За сцената отвъд ролите, за публичността, която не прощава, за системата, която изпитва характера. Но и за приятелството със Стоичков и за децата ѝ, които сами носят имената. Както и за това какво означава да останеш, когато времената се променят. Това не е носталгия. Това е позиция. Аня Пенчева между времето и себе си. Сега.
Запитана коя версия на Аня Пенчева е най-удобна за обществото, но най-далеч от нея самата, актрисата отговаря: "Бляскава и предсказуема. Истината е съвсем друга. Тя е тиха и сложна. Свободата да не се харесвам на всички, а нищо да не ми липсва. Това е пътят, по който минава всеки. Почти като Христос минава през болката, за да стигне до истината".
И се противопоставя на мита, че животът й е бил лесен, че всичко й се е давало даром.
Актрисата отговаря и на въпроса кой е мъжът, от когото тя научава най-много неща в живота:
"Мъжът ми. Най-ценният урок, на който ме научи, е да умея да обичам и да правя компромиси. Той ме приема такава каквато съм. Объркана, нестандартна, различна. Искам да му благодаря, защото трудно се намира партньор в живота. Да живееш десетилетия с него. Животът е за двама. Всичко е суета".
Аня Пенчева не спестява и твърде личен, деликатен момент, при спомена за който не успява да скрие сълзите си.
"Много хора ме упрекваха дълго време, че съм демонстрирала майчинството си, без да знаят пред колко болка и мъка съм минала. Когато си на 20 + и ти кажат, че не можеш да имаш деца и когато победиш и диагнози, и лекари и отидеш в театъра, а директорът ти вдигне блузката, за да се увери, че си бременна. Как да не се разстроиш? Хората не знаят защо съм демонстрирала шумно майчинството си, любовта към децата си. Защото са изстрадани. Когато се снимах гола с корема си, за да докажа, че мога да бъда майка, това беше едно послание към жените. Да не се отказват!
Това че не се отказвам, че съм наивна, че вярвам в хората и в чудесата, направила съм го от желание да помагам.
Това е най-голямата титла, която аз заслужавам – майчинството. Точка!".
