Вальо и Галя са моята жандармерия в село Бъркач
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пенсионер съм, зимата съм в Плевен, а през лятото живея в родното ми село Бъркач. Сядам под асмата, пия си кафето и се възхищавам на подредения чист двор-градина с много зеленчуци и красиви цветя. Всяка вечер със съседите разговаряме до късно, бистрим политиката и говорим за незадоволителната работа на полицията за намаляване на битовата престъпност.
Един ден научих неприятната новина, че племенникът ми е продал братовата ми къща на цигани. Дворът ни беше разделен само с една телена мрежа. Тази вест ме стресира, кръвното ми достигна високите си граници. Защото имаше случаи в селото, когато цигани купуваха хубави български къщи, които бързо превръщаха в руини. А съседите им пропищяха от техните набези и потресаващата мръсотия.
На сутринта в двора на брат ми влезе циганското семейство Вальо и Галя. Познавах ги, бяхме приятели. Помислих, че са наети да почистят запустялия двор. „Добро утро, комшо – каза Вальо – от днес ние сме твоите съседи“. Като че ли се успокоих. Стоят двамата, гледат към моя двор през телената мрежа и Вальо добавя: „Искам и тука да става като при тебеДа няма разлика, да бъде чисто и подредено“.
Зарадвах се и обещах съдействие. След като изчистиха градината Вальо боядиса железните порти, къщата, гаража, стопанските постройки. На циментовата площадка постави две стари бурета, а върху тях саксии с красиви изкуствени цветя.
Аз подготвих план скица на градината, определяйки точно местата на тревната площ с райграс, на лехите, които засадиха с лук, чесън и чубрица. Посадихме 3 реда домати, 2 реда краставици и оформихме местата за цветя.
Пристигаха техни роднини и приятели, а Влаьо с гордост ги разхождаше из градината като екскурзовод, разказваше къде какво е посято. Чистотата беше главно задължение.
За свой успех ще отбележа, че проагитирах семейството да изпратят дъщеря си Надя на училище. Това хубаво и умно момиче беше на 11 години, а беше неграмотно. Постъпи в първи клас. Беше редовна, дисциплинирана и ученолюбива.
През лятото посятото даде добър урожай. Вече си имаха необходимото за кухнята, не се налагаше да молят, да просят, да крадат.
Не без основание Вальо често ме питаше: „Кажи, бе бате, тук цигани ли живеят?“.
Мисля си, интеграцията е налице. Постигаме я не с държавни пари, нито с еврофондове, а с личен пример, напътствия и оказване на конкретна полощ. Когато отсъствам от село, Вальо и Галя са моята жандармерия. А когато те отсъстват, аз съм техният пазач. Доволен съм от моите съседи – цигани.
Илия Андреев, Плевен
