Със свръхчовешката сила Бончо извади баща си жив от потопа в Ливада (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Човешката болка и изживения ужас нямат край в пострадалото от потопа село Ливада в община Камено. Едно момче показа свръхсила и учуди дори опитни спасители за мощта, която идва у човек в екстремни ситуации.
Къщата на Бончо и неговите родители се намира на една от най-пострадалите улици, която буквално е залята от водата. Младият мъж е спял на втория етаж в къщата, а болният му баща – на първия. Телефонен звън събужда Бончо и когато то вдига, чува ужасеният глас на родителя си, който бил сам в приземното помещение, през това време майката е била у свои роднини. Бащата Николай Стойков е бил потопен във водата до устата, едва си поемал въздух. Бончо излязъл и хукнал по стълбите, без да предполага нивото на водата. Вижда, че няма де справи да влезе вътре, тъй като вратата буквално била залята. Качва се бързо горе и започва да разбива с ръце дървения под.
„Нямаше как да го спася. Започна да разбивам дъските, отворих дупката, когато съсед успя да счупи стъклото на врата. Мъжът изкрещя на баща ми – качвай се на гърба ми и започна да плува с него в огромната река, която беше вътре и край къщата ни“, разказа днес Бончо пред БургасИНФО.
На тавана на първия етаж още се вижда изкъртената дупка. След като бедствието е било овладяно, дори специалисти са я оглеждали с респект към силата на мъжа, с която е пробил пода, буквално за броени минути.
Днес Ливада бавно и постепенно се съвзема от бедствието, селото прилича на строителна площадка, защото 20 работници вече влязоха в 17 къщи на пострадалите и започнаха основен ремонт на две от стаите им. Сълзите от мъка постепенно се изместват от огромна признателност, с която хората посрещат всеки, дошъл да им окаже помощ. Днес на място отново бяха и четири млади мъже от Организацията за закрила на българските граждани – Стефан Петров, Пламен Карашев, Георги Стоянов и Кирил Чайков. Те познават поименно всеки човек от селото и знаят точно от какво има нужда.
Как благодарността и вярата в бъдещето малко по малко изместват болката и как хората посрещат доброволците – очаквайте след малко.
