ТАБУТО НА КРЕМЪЛ: Личният живот на руския президент и най-голямата тайна на Путин
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всяка руска медия знае табуто: семейството на руския президент и жените в живота му. Но винаги имаше зрелищни разкрития – има само една загадка, която дори журналистите не могат да решат, пише в колонката си в Der Spiegel руският журналист и писател Михаил Зигар, бивш главен редактор на независимия руски тв канал „Дожд“. През 2015 г. публикува бестселъра „Ендшпил – Метаморфозите на Владимир Путин“. След атаката на Русия срещу Украйна той пусна онлайн петиция срещу войната и напусна родината си малко след това. В момента Зигар се намира в Берлин.
Владимир Путин е може би най-мистериозният политик в света. Това е добре известно в Русия, така че никой не беше изненадан от изследване, публикувано преди няколко дни от независимата руска медийна агенция „Важние истории“ и „Шпигел“: Оказа се, че най-малката дъщеря на Путин – Катерина, е имала връзка от няколко години с актьора Зеленски, бивш шеф на Мюнхенския държавен балет.
Руският интернет гръмна от шеги: казват, че Путин е объркан, фалшивият Зеленски спи с дъщеря му (бе съобщено, че 52-годишният Игор Зеленски е имал връзка с най-малката законна дъщеря на Владимир Путин и е баща на едно от неизвестните досега внуци на руския лидер – бел. ред).
От години руските медии гледаха на личния живот на президента като на табу и не бе в духа на журналистическата етика да се интересуваш от него. Свещеният терор около личния живот на руския президент постепенно се разпространи върху всичко, което го засяга: миналото му, приятелите му, начина му на живот и най-важното – причините за решенията му.
Владимир Путин не винаги е бил табу личност. Когато беше избран за първи път за президент, той даде поредица от интервюта, които бяха публикувани под формата на книга. Малко по-късно се появи друга книга от интервюта със съпругата му Людмила Путина.
Тя разказа на журналиста Олег Блоцки някои неприятни истории от живота на съпруга си. Според нея Путин я е малтретирал от години. Книгата е забранена и никога не е попадала на рафтовете на книжарниците, но откъси от нея могат да бъдат намерени онлайн.
Очевидно с течение на времето Людмила Путина спря да се страхува от съпруга си. Според дългогодишни познати на семейството тя може би е единственият човек, който изобщо не се страхува от него: не й пука, че е президент, не се вслушва особено в мнението му.
Табуто, което всички руски журналисти научават
В началото на 90-те години работех за „Комерсант“, най-големият независим вестник в Русия. Тогавашният главен редактор казваше: „Можем да си позволим да пишем, че президентът греши, че е направил грешка или че изглежда ужасно – но не можем да пишем за жена му.“
Първата дама и семейството на президента бяха първото табу, което руските журналисти научаваха. Беше неетично да критикуваш жена си – всички се съгласиха с тази теза. (Освен съпругата на президента имаше само един сравнително рисков проблем – Чечня).
Защо беше така? Имаше много обяснения. Путин очевидно смята, че прекомерната публичност на жена му го прави уязвим. Очевидно е имал предвид примера, даден от бившия му шеф, кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак.
Съпругата му Людмила Нарусова винаги беше в светлината на прожекторите, беше политически активна и винаги беше обект на остри критики от журналисти. Нейната непопулярност беше широко призната като една от причините за поражението на Собчак на изборите през 1996 г.
Друг фактор за секретността на Путин, разбира се, е наследството на КГБ. Принципът беше: колкото по-малко външни лица знаят за семейството, толкова по-безопасно е за него. Същият принцип беше потвърден от всички съветски лидери.
Това непоклатимо табу беше нарушено през 2008 г., когато неизвестен таблоид, собственост на банкера Александър Лебедев, написа, че за Путин се твърди, че се развежда със съпругата си и се жени за олимпийската шампионка по художествена гимнастика Алина Кабаева.
Путин незабавно оттегли историята, банкерът затвори вестника, но вече си беше навлякъл гнева на властите и медиите, свързани с Кремъл.
Лебедев, бивш поддръжник на свързаната с Кремъл партия „Справедлива Русия“, беше изключен от партията и беше лишен от обещаното му място в Сената.
Лебедев се премества от Москва в Лондон и купува Evening Standard. Случаят беше показателен: насочването на вниманието към личния живот на Путин е престъпление, което неизбежно е изправено пред наказание.
В същото време публикацията изглеждаше като изтичане на информация, организирано от Кремъл – репортажите за аферата на президента със спортистката изобщо не навредиха на имиджа му, напротив.
Путин обаче научи медиите и обществеността, че никой няма право да съобщава за живота му.
Оттогава руските медии изобщо не се занимават с личния живот на Путин – докато Путин не го направи публично през 2013 г. Той демонстративно отиде на балет с Людмила Путина, а след това изведнъж каза пред журналисти, че вече са разведени.
Той също така отбеляза, че е бил съпруг на първата дама „осем, да девет години“ – с други думи: той потвърди публикацията от 2008 г. за аферата със спортистката.
Удивително е, че съобщението за развода на Путин дойде точно когато пропагандната битка „за традиционни семейни ценности“ набира скорост в Русия. По това време Кремъл решава да мобилизира консервативния електорат от провинциите. Официално жените вече не влизаха в живота на Путин.
Години по-късно продължават да се носят слухове, че Путин и Алина Кабаева са се оженили. Президентът на Беларус Лукашенко е особено запален по слуховете – той обича да клюкарства за личния живот на Путин в разговори с чужденци, особено с журналисти, които рядко посещават Беларус.
Не всеки се придържа към табуто по всяко време
И все пак в продължение на години забраната за репортажи за личния живот на Путин изглеждаше толкова свещена, че нито един независим журналист не я пренебрегна. Когато написах книгата „Всички мъже на Кремъл“ (Endgame) през 2014 г., искрено вярвах, че личният живот на Путин няма отношение към политиката. Говорителят му каза: „Путин е женен за Русия“. И аз също бях убеден, че това, с кого спи Путин, няма никаква роля в решенията в Кремъл.
Но през 2015 г. независими руски журналисти изведнъж осъзнаха, че пренебрегването на вниманието към семейството на президента е грях и слабост, и че една наистина свободна преса не може да допусне подобни табута. И така се започна.
На 28 януари 2015 г. вестник РБК публикува разследване за жена на име Екатерина Тихонова. Докладът твърди, че е придобила огромно влияние, покорила е най-важния руски университет, Московския държавен университет, и е контролирала огромни ресурси, включително недвижими имоти.“РБК“ се спря само за едно: че въпросната жена е най-малката дъщеря на президента. Това стана ясно чак ден след публикуването. Журналистът Олег Кашин разкри тайната в блога си и завърши поста си с изречението „Не се притеснявай!“
Два дни преди публикуването на разследването, на 26 януари, РБК получи официално предупреждение от руския регулатор „Роскомнадзор“.
Официалният претекст беше планираното публикуване на рисунка в списание Charlie Hebdo. Според „Роскомнадзор“ рисунката е наранила религиозните чувства на мюсюлманите и е подклаждала религиозни борби.
Но истинската причина очевидно беше, че Кремъл беше научил за предстоящата публикация за Катерина Тихонова и сега изпрати предупредителен сигнал: по-добре да не публикува този брой.
Но духът отдавна беше излязъл от бутилката. Руските журналисти започнаха да пишат за роднините на президента, сякаш се опитваха да компенсират дългогодишна психологическа травма.
На първо място стана известно, че съпругът на дъщерята на Путин притежава голяма част от „Газпром“. Малко известният таблоид „Собеседник“ съобщи, че Людмила Путина се омъжила за втори път и сменила фамилията си.
На 31 януари 2016 г. независимото списание „Новое время“ публикува статия за голямата дъщеря на Путин – Мария. Текстът беше за нейния холандски съпруг Йорит Фаасен, който работи в „Газпром“, тяхната работа и луксозния им живот.
Източници от близкото обкръжение на Путин тогава казаха, че текстът за Мария го е разстроил, особено подробности като публикуване на адреса й и снимка на къщата й. Бившият офицер от КГБ видя в това нещо изключително злонамерено и опасно.
През годината РБК и „Новое время“ се сблъскаха с всякакви проблеми. Претърсени са компании, принадлежащи на собственика на РБК Михаил Прохоров. Подобно на банкера Лебедев преди него, той взе нещата в свои ръце: уволни главния редактор и всички ключови служители на неговото издание.
А „Новое время“ бе глобен с абсурдно висока сума от съда. Тази глоба очевидно е била предназначена да унищожи списанието – но с помощта на финансиране от читатели, редакторите успяват да съберат необходимата сума за четири дни. Едва по-късно изданието така или иначе бе затворено.
Почти всички традиционни медии в Русия бяха затворени през последното десетилетие. Последните публикации приличат на партизански операции: много руски разследващи журналисти съобщават онлайн и създават малки разследващи уебсайтове.
През последните две години стана известно, че Путин може да е имал любовница и извънбрачна дъщеря, че двете му законни дъщери са се развели и след това са се омъжили повторно.
Всеки път тези разследвания бяха придружени от невероятни подробности за това колко пари са получавали роднините на Путин, как са използвали бюджетни средства и как близките им са се докопали до бивша държавна собственост.
Държавните медии дори интервюираха дъщерите на Путин, но никога не им бяха зададени смислени въпроси.
Възможността да надникнем в душата на голямата дъщеря на президента се появи точно миналата седмица, когато руският журналист Дмитрий Колезев публикува екранни снимки от чат на завършили медицинския факултет на Московския университет.
В кореспонденцията участват над 170 души, като особено активна е Мария В (запознати твърдят, че е Мария Воронцова – името, с което е известна голямата дъщеря на Путин).
Тя коментира всички политически въпроси и казва абсолютно същото като руските пропагандни канали. „Никой на Запад не иска страната ни да просперира. Винаги е правено всичко, за да се предотврати това. И ще продължи да се прави”, пише Мария В. в чат група за бивши ученици.
Всички близки до Кремъл източници обаче ни уверяват, че няма тясна комуникация между Путин и дъщерите му. Те, разбира се, се радват на всички предимства на безкрайната руска корупция, имат достъп до държавна собственост и бюджетни средства – по това не се различават от голяма група деца на висши руски чиновници, другари на Путин.
Дмитрий Патрушев, син на секретаря на Съвета за сигурност и бивш директор на ФСБ, е министър на земеделието. Синът на съветника на президента и бивш министър на отбраната Сергей Иванов, Сергей Иванов-младши, оглавява държавната компания за добив на диаманти “Алроса“.
Синът на бившия премиер и бивш шеф на външното разузнаване Михаил Фрадков оглавява „Промсвязбанк“, държавна банка, която предоставя услуги на отбранителната индустрия. Има много такива примери. За сравнение, позициите на дъщерите на Путин са много скромни.
Но още по-добре защитени от подробностите от личния (и не много личен) живот на президента са тези подробности за неговия интелектуален живот, неговото мислене.
Това, което движи личните мотиви на Путин и какво го кара да се отнася към жертвите на войната в Украйна без съжаление и състрадание, е може би най-добре пазената тайна на Русия.
