Тайните на Руската църква: Била ли е жертва на дипломатически скандал и в миналото
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кой е собственик на Руската църква в София е въпрос, който вълнува обществото вече втора седмица и все още няма категоричен отговор.
Вече втора седмица един православен храм не намира покой. Под сянката на шпионски скандал, той беше разпънат между българското духовенство и руската юрисдикция. Но кога и как започва всичко? Защо един руски храм се настанява в сърцето на София?
Църквата „Св. Николай“, по-известна като Руската църква се строи в началото на 20-и век. През 1912 година приключва строежът, а до 1914 година е завършен интериорът. Нарича се руска, тъй като е построена по желание и със средствата на руската легация в София. Според крепостен акт от 1898 година, имотът се предоставя на Руското Императорско дипломатическо агентство, равнозначно на руско посолство. Неслучайно храмът се издига именно в неговия тогавашен двор.
„Тя въплъщава красотата на старата архитектурна традиция на Русия още от 16-17 век“, казва пред Би Ти Ви урбанистът и архитектурен изследовател Здравко Петров.
Здравко Петров е урбанист и архитектурен изследовател. Организира и обиколки из популярните „Исторически маршрути на София“. Той ни разказва, че Руската църква е една от най-скъпите сгради за времето си.
„Използвани са доста различни и скъпи материали. Най-вече се отличава нейната фасада и иконите на Св. Николай и Св. Александър Невски. Всички тези детайли са стрували доста“, каза той.
Оригиналите планове на храма липсват, за архитекти се сочат Михаил Преображенски и Александър Померанцев, главният проектант на Катедралния храм „Св. Александър Невски“.
„В партера на тази сграда се е намирало легендарното писателско кафене. Сладкарницата „Цар Освободител“, която е била едно от интелектуалните сърца на Стара София“, посочи Петров.
В страниците на историята, църквата „Свети Николай“ е изписвана със златни букви, но е била и зачерквана. Според изследователя Росен Петков, отношението към нея е било свързано с отношението на страната ни към Русия.
„По времето на Стамболов замират такива проекти като Руската църква. Когато Стамболов е отстранен от власт и Фердинанд прави сериозни опити за възстановяване на отношенията с Русия започва доизграждането на църквата“, каза Росен Петков.
Като всеки храм, църквата Свети Николай е дом на вярата и упованието. Такава е и за мигрантите от Съветския съюз, които бягат от режима на Ленин след Октомврийската революция и търсят спасение в София.
„Руската църква е служила като място, в което да могат и да отидат на служби, тъй като руснаците, особено по това време са доста религиозни“, посочи Петков.
В периода между двете световни войни, църквата „Св. Николай“ от белогвардейска става българска. В свой пост от миналата седмица, Русенският митрополит Наум споделя справка от годишника на Софийския университет от края на 30-те години на 20-ти век.
„...от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна го предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит“, пише Русенският митрополит Наум.
След Втората световна война, в периода на социализма, свещенослужителите продължават да се назначават от Софийската митрополия, а Съветският съюз изпраща периодично свой официален представител. Въпреки това един нотариален акт, подписан през 1997 година дава повод за спор чия е собствеността.
Според документ, собствеността се прехвърля на Руското посолство по искане на руския посланик. Оказва се, че нотариусът Иван Дахтеров не проверява статута на църковните имоти, когато изготвя акта и не взема становище от Българската православна църква. Това превръща акта в констативен, т.е. не са описани документи и доказателства за правоприемството.
„Факт е, че храмът се намира в юрисдикцията на българската православна църква, съгласно каноните на православната църква, но в случая собственик към този момент – без другата страна да е оспорила това в съда и според документите... е руското посолство“, каза по-рано през седмицата в „Тази сутрин“ Йордан Георгиев, богослов и анализатор.
Именно този низ от противоречия остави отворен въпроса - чия е руската църква. Дори се стигна до проверка на ДАНС, обявена на 27 септември.
Не са изгонени руски свещеници, изгонени са хора, които са работили срещу интересите на България, посочи той
Докато правният казус се изчисти, вратите на Руската църква остават заключени. Очаква се и заседанието на Светия синод на 3 октомври, когато се ще се обсъдят всички въпроси, засягащи храма.
