Такива протести няма от 200 години в историята ни!

Проф. Пламен Павлов преподава история на средните векове във Великотърновския университет и води популярното тв предаване "Час по България" по тв СКАТ. Той беше председател на Агенцията за българите в чужбина от 1998 до 2002 г. - Проф. Павлов, в историята подобни масови протести как са завършвали? - Честно казано, сегашните протести нямат точен аналог в българската история. И в голяма степен са нехарактерни за българското общество, поне в развитието му през последните 200 години. В България граждански протести, разбира се, е имало много пъти - това са протестите още по време на османската власт и това са протести за граждански права. Още през 1851 г. има един протест, когато в Северна България им вдигат налога върху лозарството. Започват граждански неподчинения в Лясковец, в Горна Оряховица и другаде и накрая властта отстъпва. Тези протести сега, имат повече характера на гладни бунтове, макар да не са такива в класическия смисъл. Защото гладни бунтове се вдигат по време на войните и това е обяснимо. - Тогава какви са днешните протести в исторически план? - Става дума за особена експлозия на социално недоволство, която както виждам е организирана твърде хаотично и на практика няма ясни политически цели. Притеснява ме, че в тях има доста силна доза ултралевичарски настроения. Които не са продуктивни. Като цяло приветствам това надигане на гражданското общество, защото това показва, че нацията е жив организъм и не е в клинична смърт. Беше се създало едно впечатление, че обществото едва ли не е доволно, дори щастливо и е съгласно на всякакви лишения. И на практика е наказателен вот, което би трябвало да накара ГЕРБ и всички останали партии да се замислят. Такъв протест, който да отхвърля цялата ни политическа действителност реално в близката ни история няма. Недоволството през Лукановата зима беше все пак придружено със създаване на опозицията СДС. - Виденовата зима нямаше ли същия гладен елемент? - Да, но и тогава имаше ясна перспектива, че ще дойде опозицията. Тоест там не малка част от обществото имаха доверие на опозицията, на алтернативата. Сега не виждаме коя е алтернативата. Тези хаотични предложения на лидерите на протеста понякога са комични.  - Това не се ли родее с т. нар. диктатура на пролетариата? - Да, точно, макар да не е и това, тъй като част от тези хора не са точно пролетариат. Ето и аз мога да протестирам, тъй като не съм доволен от сметките си за ток.  И съм солидарен с чувствата на хората. Но всичко това може да доведе до отрицание на партиите, до тотално дистанциране от тези проверени от историята пътища за управление. Проблемът е, че досега българският народ се е вдигал на протести за по-идеални каузи - солидарност с българите в Македония, с арменците, или при освиркването на Фердинанд от студентите... А сега сме я докарали до кауза, която в крайна сметка е от сиромашия, което не съответства на държава от ХХІ век. - Каква е перспективата, ако протестите не затихнат скоро? - Тогава те ще доведат до още по-голяма ескалация на напрежението. Те напомнят гръцките протести в голяма степен, където също има голяма доза ултралевичарска риторика. И тук може да се организира политическо движение или партия от типа на гръцката "Сириза", каквито се появиха и в Германия и другаде. Това е най-вероятният начин на развитие като една нова левица, която ще е по-автентична от БСП.