ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Датата на писмото от Димитър Осинин до генералния секретар на БКП е 2 януари. Писателят иска да се възстанови празнуването на Коледа. Разбира се, заради господстващата в онези години атеистична идеология - не като християнски празник, а само като народна традиция.
Тодор Живков явно се е отнесъл сериозно към проблема и е поискал мнение от учените от БАН. Те обаче доста се поизпотили, защото не били изследвали подробно проблема. Все пак накрая дали отрицателно становище. Според тях, „за съжаление“, Коледата била християнски празник.
Характерно за епохата, в която са писани, документите от тази кореспонденция съдържат абсурдни твърдения и говорят красноречиво за липсата на свобода и демокрация.
Но дали заради тази преписка или по друга причина, някъде от този период политиката на БКП по отношение на Коледа се променя. От радикални забрани културтрегерите се ориентират повече към подмяна на вековните традиции и свързването им с Новата година.
Така традиционни коледни обичаи като сурвакане, обикаляне на коледари и изпълнение на народни песни изкуствено са пришити към 1 януари – Нова година. Освен това през 1968 г. Българската православна църква също въвежда реформа и премества честването на Рождество от 7 януари на 25 декември.
Авторът на посланието Димитър Осинин, който макар и учил в духовна семинария на младини, също е заслужил комунист и вероятно умишлено се опитва да вкара в заблуждение Живков, че празникът няма нищо общо с „опасното” християнство, в писмото си риторично пита: „Защо доста некритично се отказваме от едно изключително богатство? …Коледата няма нищо общо с Рождество Христово. Тя и по име, и по съдържание е чисто новогодишен празник. Черквата нарочно го е свързала с Рождество Христово с надежда да го обезсили. За щастие, не е успяла: християнството е оставило следи само в някои имена на светци, на Христос и Богородица. Празникът си е останал величание на възраждащия се живот с издигането на слънцето. Празник на народ земеделец и скотовъдец. Нашият народ не е създал нищо по-бодро, жизнерадостно и поетично от тоя празник. Това е единодушна оценка от всички, които познават добре празника”.
Според Осинин дори изкривеното разбиране за тържеството по-скоро обслужва „реакционните сили” в обществото. „Моята мисъл е, че трябва да възстановим коледуването, като очистим песните от християнски остатъци и пренесем празника срещу Нова година, където си е мястото му. Бъдни вечер е новогодишната нощ, не рождественската. Възстановяването на коледуването ще има голям, необикновен ефект у народа. То ще запълни и оживи новогодишната нощ на село. Освен това тоя обичай дава пълна възможност да се свърже миналото с песни за днешния наш живот и по тоя начин ще се дообогати. Въпросът заслужава сериозно обмисляне. С комунистически поздрав и с новогодишни пожелания за здраве и нови успехи: Димитър Осинин”, пише в заключение писателят в посланието си до правешкия диктатор.
Отговорът от отдел „Наука, образование и изкуство“ на ЦК на БКП след съгласуване с БАН идва след близо три месеца – на 21 март 1960 г. По своята абсурдност изводите, до които стигат учените, и аргументацията им са още по-забавни от предложението, дало повод за официалното становище.
„Етнографският институт е включил в своя научен план изцяло проблемите за старите народни обичаи с оглед те да бъдат съживени и преосмислени, като им се даде социалистическо съдържание - пише в отговора, който е подписан и от зав. отдел „Наука, образование и изкуство” на ЦК на БКП Рубен Аврамов. - Съгласно тазгодишния план Институтът се занимава със сватбата и кръщението (и двете са подчертани), защото това са обичаи с най-масово и ежедневно практикуване. Всички други обичаи с най-масово и ежедневно практикуване ще бъдат разработвани”, уверяват още от БАН, за да не ги заподозрат, че нищо не вършат.
Не е известно каква е била реакцията на Тодор Живков на въпросното „високонаучно становище”, но е факт, че някъде след този период в идеологическо отношение се прави завой.
Линията на тотално отрицание на празника се променя и се появява тенденция да се обвържат народните обичаи, свързани с него, с отбелязването на Нова година. В конкретния случай прави впечатление, че иначе неблестящият с интелект генерален секретар, с вродения си усет за оцеляване и излизане от трудни ситуации, е предпочел да прехвърли неудобния въпрос към учените глави, за да не се ангажира лично с решаването му.
Цялата статия и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
