Нови избори нямало да променят нищо – правителството пак щяло да е доминирано от БСП или ГЕРБ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Татяна Буруджиева е политолог и депутат първи мандат. Казва, че е от гражданската квота на „Коалиция за България”. Разговаряме с нея за протестите в центъра на София и затова какъв е изходът от ситуацията за правителството на Пламен Орешарски.
- Госпожо Буруджиева, разбрахте ли защо протестират хората в София?
- Да, този протест е заради неща, които са дълбоко деформиращи демокрацията. Но трябва да се разбере, че никой не може с този протест да направи жизнена десница. Няма как да стане. Не може да ми се изправят хора и да ми казват – аз за трети път ще сваля комунистите! Този тип противопоставяне няма нищо общо с демокрацията и с функционирането на институциите и опита да вървим напред по един или друг начин. Т.е. тук идеята е - само аз съм прав и само аз имам право на съществуване, а другия го търпя само обаче ако седи някъде далеч в ъгъла. Ако не е далеч в ъгъла, значи аз ще направя всичко възможно той да си седи пак далеч в ъгъла.
- Не е така. В мандата 2005 – 2009 г. нямаше протести от този тип.
- Да, но тогава не може да се каже, че правителството е правило сериозна лява политика заради коалиционния си характер. Това беше повече от ясно. В момента лицето на протеста е дясно - крайно либерално мислещо. И не мога да приема, че има народен масов протест на недоволство, защото той нито е народен, нито е масов. Още повече като вземем факта, че се противопоставят симпатични и интелигентни на някакви други, а какви са другите?
- Това противопоставяне идва от средите на левицата, те го насаждат, за да кажат, че има разделение от февруарските протести.
- Не е така. Президентът започна първи с епитетите. Това се поде разбира се като аргумент и отляво, защото това е ненормално. Сега се иска пренаписване на демокрацията, което връща лентата назад в 1990 г. През февруари хората искаха подобряване качеството на живота. Сега има протестиращи, които се наричат „цвета на България” и смятат, че само те знаят какво трябва да се направи и казват – какво значение има каква ще ми е цената на тока. Това аз вече не мога да го приема. Има граници в нещата, всички сме данъкоплатци. Трябва да можеш да приемаш резултата от изборите такъв, какъвто е.
- Ако този протест беше само партизански, смятате ли, че щяха да излизат толкова много хора всеки ден в центъра на София?
- Колко много хора?
- Десетина хиляди в продължение на 20 дни са на улицата, всяка вечер.
- Искам да ви кажа, че и аз съм на улицата и не ги виждам тези хора да са 10 хиляди.
- Колко са?
- Има справка и сводка на МВР, погледнете ги. Те са много ясни. И когато бяха 10 хиляди, те казваха, че са 10 хиляди.
- Никога не са казвали, че са 10 хиляди.
- Не е вярно. Това беше в първия ден, когато беше назначен Пеевски, това бе съобщено от МВР. Но сега ще ми кажете ли колко са протестиращите пред парламента?
- Сутрин са малко, вечерта са доста хора.
- Добре, но може ли да се говори от сутрин до вечер, че парламентът е окупиран? И да се задава въпрос – как се чувствате под окупация? Ами ние вече сме склонни да отидем и да ги подпомогнем, за да станат толкова масови, колкото ги обявяват медиите, защото иначе е грозно да се лъже.
- Има едни барикади около целия парламент, г-жо Буруджиева, и затова сте окупирани.
- Вие забравяте, че само допреди 5-6 години, това беше над 10 години – всичко беше в барикади тук, точно защото хората се чувстваха свободни и можеха да правят всичко. Четири години нямаше никакви барикади, и нямаше и протестиращи. Но защо – защото имаше и други неща, които ги спираха. Няма лошо да се протестира, но не може емоцията да те води. Никой не казва, че не трябва да се смени системата. Ето, ние взехме решение срещу олигарсите – удря ги със стотици милиони – и все едно нищо не е станало.
- Кои олигарси удря това решение?
- Всички тези, които печелят страшно много от енергетиката. Знаем ги кои са, вие журналистите сте ги изваждали, всичко е ясно. Тези хора просто няма да могат да печелят тези стотици милиони. Ми добре, изръкопляскайте поне на това - говоря за протестиращите. За мен този протест е диалог и налагане на дневен ред на политиците. Всичко останало е тип революция – не искаме тези, а искаме онези.
- Хората искат оставката на Орешарски.
- Аз пък не я искам. Аз поддържам Орешарски, защото смятам, че правителството взима правилни решения. Ходя си всяка седмица в избирателния район – Разград, и оттам не съм чул никой да ме наругае. Хората идват и си поставят проблемите.
- Всичко дойде от решението за Делян Пеевски и че не се изпълни обещанието за експертен кабинет. Има изключително много налагани от ДПС решения.
- Има по принцип налагани от партиите решения и трябва да си дадем сметка, че трудно ще се намерят експерти, които ще си сложат сега главата в торбата, при положение, че в момента, в който се появиш, дори и с желание да направиш нещо добро, ти целият биваш залят с помия и мръсотия. Експерти трудно се навиват на такова нещо, трябва да си кажем истината. Стремежът сега е в правителството да влизат максимално професионалисти, дори и когато са политически обвързани. Другият вариант е да вървим към избори и като политолог ви казвам, че дори и пет нови партии да влязат, следващото правителство пак ще бъде доминирано или от ГЕРБ, или от БСП. Изборите няма да променят нищо.
- Много от протестиращите не искат нови избори, а да падне правителството на Орешарски?
- И какво да се направи? Друго правителство? Ние смятаме, че Орешарски и неговото правителство е най-доброто. Все пак ние взимаме решенията. Нека да дойдат да говорят с нас, а не да ни плюят и да ни храчат. И да кажат – защо трябва да е някой друг.
- Хората усещат, че Орешарски е нечестен. Беше му наложено едно решение за Делян Пеевски, което е ужасяващо и той така и не посмя да каже...
- Това решение наистина беше ужасяващо, но всички сме го взели и сме натиснали това копче по някакви там изложени аргументи и съображения. Много е лошо да се спънеш толкова зле в самото начало, но в крайна сметка това е ако щете и един нов опит – за първи път ще имаме правителство и парламент, които не тръгват от 70% доверие, а тръгват от 12%. Да се надяваме, че ще качваме нагоре. Това искаме да направим – да покажем, че можем. Вместо надути балони, да покажем, че можем да постигнем добри резултати, когато си се спънал и знаеш как вече да не се спънеш.
- Ако Орешарски подаде оставка, това може би ще успокои протестите.
- Аз уважавам страшно много всеки един гражданин, но не смятам, че трябва да се тече постоянно по реката – какво искат гражданите, защото ако това беше така, нямаше да има нужда изобщо от институции и от правителство. Гражданите щяха да могат да се самоуправляват, така че има някои граници, които не бива да се пристъпват. Лично аз винаги ще давам сто дни на правителство, което съм подкрепила, и след сто дни вече мога да кажа плюсовете и минусите. И тогава мога да говоря с протестиращите. Трябва да се види какво може да направи правителството. Този разговор може да се води след като се види кой какво прави. Не може да се води априори под логиката на емоцията, защото някой е паднал и се е ударил лошо. Да, паднал е, ударил се е лошо, казал е – видях, видях си разкървавените колена и разбрах, че съм се ударил лошо. Вие виждате разликата между онзи митинг и всичко онова, което последва. Не искам да вярвам на всички информации, които - все повече и повече стават тези дни, но надявам се, че наистина протестът е дълбоко осъзнато желание за някакъв тип радикална промяна на системата. Но аз лично никога няма да се съглася тя да е в посока на десницата, защото 23 години за мен е изчерпано въобще десницата да предлага каквото и да било. Защото всяко едно от нейните предложения е довело до доста грешни стъпки в българското конкретно управление. Освен двете общи големи каузи – влизането в ЕС и НАТО, където не може да се каже, че са единствено и само десни, а са демократични за всички хора, които искаха промените, независимо дали са отляво или отдясно и т.н. Оттук нататък дясното управление в различните си формати показва все по-уродливи лица, до последното, което видяхме последните четири години. И никога няма да приема и да се съглася да ми диктуват поведение и политически решения точно хората включително с чиято помощ десницата е стигнала до това положение, а и България също. Някак си не мога да ги приема като морални съдници.
- Старата десница ли имате предвид, или ГЕРБ?
- Имам предвид всички онези, които с анализите си, с говоренето си, с позициите и тезите си, с чертаенето на пътищата в крайна сметка повлияха и на политиците, и на България. Това са същите, които се събудиха от 1990 г. насам, които се видяха в центъра на събитията, като стратези, които ни указват накъде да вървим. 1990 г. не бях съгласна с тях и сега пак продължавам да не съм съгласна.
