Тези ФАКТИ РАЗБИВАТ ЛЪЖИТЕ на Демерджиев за пътуванията на Делян Пеевски
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"На 3 юли публикувах официални документи за пътуването си с граждански полет на турските авиолинии от летище София до летище Истанбул. Публикувах и официални удостоверения от компетентните за граничен контрол български и турски власти. Те удостоверяват по безспорен начин датите на излизането и влизането ми през държавните граници на двете държави и пребиваването ми в Република Турция. Разполагам и с други документи. Справката, разпространена в публичното пространство, оценявам като екселска таблица с невярно съдържание по отношение на данните за мен, сглобявана седем дни, неподкрепена с никакви писмени официални документи".
Така конституционният съдия Десислава Атанасова отговори на последната справка, представена от вътрешния министър Иван Демерджиев. Ако това беше единственото разминаване, можеше да се говори за грешка.
Но когато лъжите на МВР шефа последователно започнат да бъдат опровергавани от официални документи, от публични регистри и от бивши ръководители на самото МВР, въпросът няма как да бъде дали някой е допуснал неточност.
Въпросът е как подобна невярна информация изобщо е достигнала до парламентарната трибуна като официална позиция на държавата? И кой ще носи отговорност за това закононарушение и политическо своеволие? Защото позицията от трибуната на народното събрание беше целенасочено действие на вътрешния министър, а не просто изясняване на факти.
Парламентът трудно може да бъде преместен в Дубай
Последната справка, изпратена в Народното събрание, вече съдържа различни дати от тези, които министърът първоначално обяви публично. Вместо периода 5–8 април, вече се сочи периодът 1-5 април 2024 г.
Самата промяна поражда логичен въпрос - ако първата информация е била точна, защо се налага корекция? А ако се налага корекция, каква е гаранцията за достоверността на останалата информация в документа? Още по-интересното е, че и новата версия се сблъсква с публично проверими факти.
Проверка в публичния архив на Народното събрание показва, че на 2 април 2024 г. парламентът провежда извънредно заседание. Делян Пеевски е регистриран в пленарната зала и прави изявления пред медиите.
На 3 април Народното събрание заседава отново. Пеевски присъства и дава брифинг.
На 4 април той отново е регистриран в пленарната зала и участва в парламентарната работа. Тези факти могат да бъдат проследени в официалните стенограми, видеозаписите и телевизионните репортажи от съответните дни.
Така възниква очевидният въпрос - как информацията в официалната справка се съотнася с тези публично достъпни данни? Пеевски трябва да е в Дубай според справките, а реално е в Народното събрание и дава изявления пред медиите. И защо Демерджиев пак лъже? Политическата и институционална драма около полетите на Делян Пеевски вече се превърна в евтин сапунен сериал. Стремежът на Демерджиев на всяка цена да се установи нещо "нередно", не може да е поведение на вътрешен министър, а все повече прилича на лична война с Пеевски, в която неправомерно се използват държавни институции. Трудно е в една правова и демократична държава да се оправдае подобно институционално поведение.
Документите, които убиват лъжите
Картината вече включва повече от едно доказателство. Десислава Атанасова представи самолетни билети, паспортни печати, удостоверение от българското МВР, удостоверение от турските власти и заяви, че през целия период е пребивавала единствено на територията на Турция.
Бившият вътрешен министър Емил Дечев също публично заяви, че по информацията, с която е разполагал като министър, няма данни Делян Пеевски и Десислава Атанасова да са пътували заедно. Архивът на Народното събрание и медийните репортажи от периода 1 - 5 април 2024г. показват, че Пеевски е бил в парламента, а не в Дубай. Вместо съмненията да намаляват, всеки следващ документ поставя нови въпроси към лъжите на Демерджиев.
Скандалът отдавна престана да бъде за маршрути и полети. Той вече е за начина, по който държавата събира, проверява и публично представя информация. Особено, когато става дума за чувствителни данни, за които самото законодателство предвижда специален режим на защита. Именно затова възникват и въпросите около използването на системата PNR – инструмент, предназначен за предотвратяване и разследване на тероризъм и тежка престъпност, а не за участие в политически или лични спорове.
Отговорността не може да остане без адресат
Вместо да намаляват, въпросите стават все повече. Кой е изготвил справката? По какви първични данни? Проверени ли са били тези данни преди да бъдат представени пред Народното събрание? И ако впоследствие официални документи и публично проверими факти ги поставят под съмнение, кой носи политическата и институционалната отговорност? В една правова държава доверието към институциите не се гради върху силата на политическите обвинения, а върху точността на фактите.
Когато фактите започнат да противоречат на официалните версии, проблемът вече не е комуникационен. Той е институционален. А именно институциите дължат най-убедителните отговори. А въпросът - защо вътрешният министър Демерджиев официално лъже, остава да тежи и чака отговор.
Коментар на "Труд“
