Телевизиите се превърнаха в трибунал срещу Радев - шамаросват го на воля, за да представят Зеленски като преродения Христос
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цяла сутрин трите национални телевизии бълват злоба срещу Румен Радев. Водещите и техните началници посветиха ефира си да славославят украинския президент Володимир Зеленски, за да удрят безпощадно българския държавен глава.
Дитирамбите за Зеленски, приличащи на куклено телевизионно шоу, се леят в изобилие вече трети ден. Толкова са сладки, че могат да разболеят зрителите от диабет.
Не простосмъртен президент, пък бил то и украинският, а сякаш Христос е слязъл на земята. Така звучат екзалтираните водещи и гостите им, задавящи се от опиянение.
"Уроците на Зеленски" - това нищят БТВ. Обществената БНТ покани анализаторите Цветанка Андреева, Арман Бабикян и Милен Керемидчиев, за да кажат как Зеленски е унищожил с думи Радев. "Идването на Зеленски развенча мита, че българите са с Путин. Зеленски нареди Радев директно до Путин", отсече Андреева. Нова телевизия пък заложи на дежурни журналисти и анализатори, които да плюят на свобода по българския президент и да аплодират в екстаз чуждия.
Каква е тази разрушителна сила да биеш шамари по собствените си лидери, за да лягаш по очи и да се кланяш по чуждите?! Тази склонност не е от вчера. Визитата на Зеленски сега отприщи силата й до крайност.
Нормално е тези дежурни участници във всеобщата клоунада да не харесват Радев, защото единствен не пее в общия хор. И какво каза той? Нещо ясно като бял ден - като главнокомандващ не може да оголи отбранителната способност на България. Това ли е този голям грях? Желанието да пазиш България?!
Телевизиите превърнаха ефира си в публичен трибунал срещу президента Радев. Какво ли ще правят и те, и нашите подскачащи като езалтирани тийнейджъри на концерт на модна рок банда политици, когато войната свърши? Защото тя все някога ще приключи. И тогава Русия, САЩ, Великобритания и ЕС ще седнат на една маса, ще си подадат ръка и ще се разберат - ще разпределят каквото трябва, както винаги е ставало в историята, и ще продължат напред. А ние като малка прашинка в световния политически фон, ще трябва да изпием чаша студена вода. Защото подлизурките никой не ги цени - нито тези, на които са се кланяли доземи, нито другите, по които са хвърляли кални топки.
