ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Звездата от Народния театър Теодора Духовникова е любимка както на почитателите на високото сценично изкуство, така и на тв зрителите. Тя участва в повечето хитови постановки на първата ни сцена, а на 9, 13 и 30 декември ще я гледаме в премиерния спектакъл „Всичко ни е наред”. Очарова ни и с ролята на Божура в „Дървото на живота”, а още по-впечатляващото е, че наред с това успява да играе и ролята на майка и съпруга. Как се справя, я попитахме в откровено интервю за читателите на „Ретро”.
- Г-жо Духовникова, намирам ви на репетиция в театъра в 20 ч. вечерта. Обичайно ли работите толкова, или извънредно заради премиерата на „Всичко ни е наред”?
- Репетициите преди премиера са много сериозни. В последните дни не спирам да говоря и затова и гласът ми е паднал, но това е нормална преумора за всеки актьор.
- Какво да очакваме от „Всичко ни е наред”?
- Това е много модерен и смел текст. Авторката е много млада и още на 21 години става супер звезда в Полша. Абстрактен, постмодернистичен и дори сюрреалистичен текст, труден за игра. Това е странна премиера за нас, защото в Народния театър има проблем с финансирането и нито една премиера засега не излезе спокойно. Явно има някакво напрежение между Министерството на културата и театъра, но за актьорите е много неприятно, защото ние живеем за тези премиери. Това е трудът ни, болката ни, таланта и неприбирането ни вкъщи в името на това да се случва нещо на сцената. Не знам от какво идва това напрежение, но „Всичко ни е наред” струва 120 лева. Това е парадокс и не знам дали се е случвало представление с толкова нисък бюджет. Но предпочетохме да излезем пред публиката, въпреки всичко. С подръчни средства правим декора и си носим някои неща от вкъщи. Това е смелост и кураж от наша страна и дано ни се получи.
- Какъв е проблемът с финансирането?
- Не знам, но има такъв, въпреки че в последните години това е театърът, който е на най-високо ниво и знаете, че сме извадили едни от най-добрите, да не кажа най-добрите, премиери в България, с много награди и много публика. Едни от най-добрите режисьори и актьори са в тази трупа и когато те са наказвани по този начин, е болезнено. Така че дано имаме и този път нашата публика и това представление да се случи.
- В същото време обаче в много театри нивото нивото като че ли пада, поставят се по-лесно смилаеми постановки с цел привличане на масовата публика. Това ли е формулата на оцеляването на театъра?
- Не мисля, че това е пътят за театъра и не искам всичко да се превръща в евтино риалити с евтини звезди. Особено в трудните години, в които се намира народът ни в момента, повече от всякога имаме нужда от високо изкуство и високи теми. Не може в името на това да идват хора отвсякъде, качеството на спектаклите да е жалко и дори срамно, и да удовлетворява само някакви много евтини вкусове. Ако искаме да имаме култура, трябва да има спектакли, които поставят важни въпроси, колкото и те да са неприятни.
- А има ли все пак силни примери?
- „Лодка в гората” в Малък градски театър „Зад Канала” на Мариус Куркински. Там играе Луиза Григорова, която е една от любимите ми актриси от поколението след нас. Вярвам много в нея и дано да има късмет. Мисля, че може да очакваме много изненади от нея и дано да й се случват хубави неща в професията.
- Тя изгря в сериала „Стъклен дом” и след това беше забелязана в театъра.
- Важното е, че не остана само там и израстна. Много е несериозно някои актьори да придобиват зверско самочувствие, само защото са ги давали в някакъв сериал. Разбира се сериалите помагат, защото хората обичат на сцената да виждат познати лица. Влиза и повече публика, но съм против представления, които се правят просто, за да се съберат популярни актьори от сериали, които нямат театрална стойност и тежест. По същата логика хората биха се радвали да ги гледат на площада. Няма нужда да играят и да се излагат.
- Всъщност има и такава мода. Много от тези актьори взимат хонорари, за да обикалят нощни клубове и дискотеки и раздават автографи.
- Да, има мои колежки, които непрекъснато шестват по предавания, дават интервюта, но на сцената не можеш да ги откриеш и не играят никъде. В същото време те щедро разказват за личния си живот и пълнят предаванията. Вина за това имат и медиите. Имам един любим израз напоследък: „Спрете да правите глупавите хора известни”. Никой няма нужда от това. Те самите също, защото се объркват и мислят, че са значими по някакъв начин за обществото, а не са. Би трябвало да се пише за хора, които си струват.
- Сложихте финал и на втори сезон на „Дървото на живота”. Ще има ли трети?
- Телевизията преговаря за това. Вторият сезон беше доста успешен и дано да има трети. Гледах финала и плаках много. Беше достоен за един много добър сезон - актьорски, разтърсващ и неочакван край. Смятам, че „Дървото на живота” и „Под прикритие” са най-добрите сериали в момента в България.
- Всичките си роли ли приемате емоционално като тази на Божура?
- Откакто работата ми като актриса започна да прилича на това, на което трябва, приемам емоционално всичките си роли. Малко повече персонажи обитават съзнанието ми, но това единственият начин да бъдеш смислен актьор. А Божура ми е особено на сърце, защото тя е уж силна, а всъщност е безпомощна. Мисли, че може да се справи с всички мъже, които са на главата й, но не може и все пак е просто една млада жена.
- Децата ви повече време ви виждат на екрана или вкъщи?
- Преди премиера от години знаят, че почти не съм вкъщи и се прибирам вечер. Но това все пак са 10 дни, в които се репетира по-усилено. Но иначе живея много с децата си, както и баща им. Непрекъснато сме с тях и на ваканции, и на купони. Ние сме по-шумно и модерно семейство. Децата ми умеят да се веселят и вкъщи непрекъснато има хора, а и ние често ходим на гости. Важното е, че когато сме заедно, ползваме времето пълноценно.
- Бояна е по-голямата и вече ходи на училище, а по-малката на колко е?
- Бубето е на 8, а Ема е на 3 годинки.
- Имат ли актьорски талант?
- Имат, те са много артистични деца. Бубето си сменя непрекъснато желанията за това каква иска да стане и всяка седмица е с нова идея. Ема категорично не иска да бъде актриса. Казва, че това е най-лошата професия. Нея често искат да я снимат във филми, защото стои доста кинематографично на камера, но тя категорично отказва и не я насилвам.
Може би е запомнила, когато веднъж се прибирах вкъщи и имах рани. Попита ме какво ми е на крака и казах, че е от Динката – от представлението с Деян Донков. „А това на ръката какво ти е?”. Казвам: „Ами от Калин”, защото в „Гарванът” Калин Врачански ме хвърля от стола. „А това на врата какво ти е?”. Казвам „Душеше ме Илия” – в „Дървото на живота”. И тя заключи: „Мамо, много е лошо да си актриса!” (смее се)
- Подкрепяте ли протестиращите, както го направиха доста ваши колеги?
- Никога не съм била по-нещастна в живота си, въпреки че работя и че в семейството ми всичко е наред. Но не мога да бъда щастлива, когато около мен нищо не е наред. Човек е социално същество и за да се чувства нормално, трябва да разчита на институциите в социума – държава, училища, църква. А всички тези авторитети се сринаха в моето съзнание. Не вярвам на никого и в нито една институция. Не намирам вече смисъл в почти нищо и това ме ужасява. Чувствам, че нещо генерално не е в ред, не само в нашата страна, но в глобен мащаб. Нещо се срива, една ера умира. Дълго се злоупотребяваше с много неща и в един момент народът изпищя навсякъде по света. Страх ме е да не се стигне до много големи катаклизми, въпреки че понякога само те са решението на голямата криза.
- Знам, че сте вярваща, а в църквата напоследък пак се тресе от скандали. Как ги приемате?
- Отвратителни неща. Но църквата не е вярата. Тя е просто една институция, която се е изпразнила от смисъл, някакъв церемониал.
В Библията се казва: „Ако един слънчев лъч падне в кална локва, той няма да се изкаля.” Това, че има свещеници, които дори не бих нарекла такива, не означава, че го няма слънчевият лъч на вярата.
Слава Богу, има и прекрасни свещеници. Отец Ангел от „Св. София”, при който и аз, и много млади хора ходят, е прекрасен свещеник. С него мога да си говоря за всичко. Не претендирам, че съм безгрешна, напротив - отивам там и плача, защото не съм доволна от себе си. Но той ми помага и ако мога да направя 10 глупости, а той ме спре от 7 от тях, пак е голяма победа. Така че има и добри свещеници.
- Вярата ли е спасението от разрухата в обществото?
- Вярата е най-силното нещо, с което разполагаме на тази земя, докато сме на нея.
- Бихте ли посъветвали децата си да живеят в чужбина?
- Всичките ми приятели в момента работят за това, децата им да си тръгнат. Те са работещи, образовани, с езици и плащащи данъците си хора, които всяка държава би искала да бъдат нейни граждани. Но не смятат, че тук ще има нещо хубаво и това е ужасно. Дори аз усещам напоследък колко много държа на английския на Бубето, защото и аз не съм убедена. А бях най-големият патриот, още на 3 години съм научила да пея всичките ни възрожденски песни и децата ми знаят много повече за Левски, отколкото героите от „Биг брадър”. Но дори аз в момента не съм убедена, дали искам децата да останат в тази държава. Не вярвам в нея вече.
- И все пак преди Коледа дали има какво добро да си кажат българите?
- По принцип съм много позитивна, но за да говоря толкова гневно и отчаяно... Тежко е, щом и аз капитулирам с оптимизма си. Трябва да обичаме хората, които са около нас и да направим така, че поне нашата къща да е чиста, нямам предвид във физическия смисъл. Да се спре с омразата и поругаването на популярните и успели хора. Никой няма полза от това.
