След като има признанието на ООН за палестинска държава,президентът Махмуд Абас иска официалните документи да носят нов надпис: "Държавата Палестина".Но премахването на старото название - Палестинска власт,очертава границата, която Абас не иска да прекрачва,провокирайки Израел. Той не бърза да променя паспортите и личните карти, от които палестинците имат нужда, за да
преминават през израелските пропускателни пунктове.Сдържаността в решението на Абас да промени надписите на официалните документи сама по себе си подчертава ограничените му възможности, защото Израел продължава да отговаря затериториите, които светът казва, че би трябвало един ден да влязат в тази държава, пише БТА.
"В крайна сметка Палестинската власт няма да причини неприятности на своя народ", заяви говорителката на управляващото автономията правителство на Абас Нур Оде за необходимостта от предпазливост.
В края на ноември Абас спечели с огромна подкрепа в Общото събрание на ООН признание за държава Палестина, обхващаща Западния бряг, ивицата Газа и Източен Ерусалим. Това беше рядка дипломатическа победа над изтикания настрана Израел. Одобрението на ООН беше важно за палестинците, защото потвърди границите на тяхната бъдеща държава в земите, завзети от Израел през 1967 г.
Признанието обаче не променя ежедневния живот на палестинците, а някои дори твърдят, че то е влошило нещата. Като
ответна мярка на палестинския ход в ООН Израел задържа през декември месечния превод от данъчни постъпления в размер на 100
милиона долара, които събира от името на Палестинската власт, и по този начин още повече задълбочи финансовата криза на
правителството на Абас.
Откакто ООН даде на палестинците статут на държава наблюдател, нечлен на организацията, Абас маневрира, за да избегне противопоставяне с Израел, но и да намери някакъв начин да промени положението в палестинските територии. Миналата седмица пресслужбата на неговото правителство призова журналистите вече да говорят за държавата Палестина, а не за Палестинската власт, както се нарича правителството на автономията, създадена преди две десетилетия по силата на временните мирни споразумения с Израел.На палестинските дипломатически мисии по света беше казано да използват новите имена, включително на мисиите, намиращи се в страни, които не са гласували с "да" в Общото събрание, заяви служителят на палестинското външно министерство Омар Ауадала.
Говорителят на израелското правителство Марк Регев отхвърли смяната на имената като безсмислена, но отказа да коментира дали
Израел ще отвърне по някакъв начин. "Вместо да търсят ефектни ходове, палестинците би трябвало да преговарят с Израел за
решаване на конфликта. Това ще доведе до положение с две държави за два народа", каза той. Израел протестира срещу хода на Абас в ООН, като го обвини,че се опитва да заобиколи преговорите с Израел по въпросите за създаването на държава. Тези преговори са замразени от повече от четири години, защото Абас и израелският министър-председател Бенямин Нетаняху имат разногласия по параметрите. Нетаняху казва, че е готов да отстъпи земя на палестинска държава, но няма да се изтегли до границите от 1967 г., нито да даде каквато и да е част от Източен Ерусалим, който палестинците искат за своя столица.
Абас казва, че преговорите продължават да са предпочитаният от него избор и че признанието в ООН е било замислено с цел да
подобри позициите му спрямо доста по-силния Израел, щом преговорите бъдат подновени. Откакто се състоя гласуването в ООН, Абас се въздържа от мерки, които биха могли да затворят вратата за преговори, като разочароват Израел или САЩ, които също бяха против неговия ход вООН.
Абас не предприема практически действия за членство на Палестина в агенциите на ООН - нещо, което стана възможно с гласуването през ноември, а силите му за сигурност продължават да съгласуват действията си с израелските войски в преследването на ислямистки бойци на Западния бряг. Във Вашингтон говорителката на Държавния департамент Виктория Нюланд изрази съпротивата на САЩ срещу използването на термина "Държавата Палестина".
"Не можеш да създадеш държава с приказки и с етикети и имена. В този контекст можеш да създадеш държава единствено с
двустранни преговори", каза тя пред репортери. Нюланд нарече решението на Абас "провокационно и непроменящо положението на
палестинския народ".Тя заяви, че мирният пратеник на САЩ за Близкия изток Дейвид Хейл е заминал за региона и ще се срещне днес с палестинския лидер.
Някои страни като Бразилия, Коста Рика, Никарагуа и Хондурас приеха новото име. Други като Норвегия, Швеция и Испания се
придържат към названието "Палестинска власт", въпреки че подкрепиха признанието в ООН.
Според анализатори Абас таи надежда, че президентът Барак Обама ще се ангажира по-силно с израелско-палестинския конфликт
през втория си мандат и след като е освободен от ограниченията на битката за преизбиране, ще възприеме по-твърда позиция към
Израел.
"Той все още се надява да възобнови мирните преговори в съответствие с усилията на САЩ", каза палестинският анализатор
Хани ал Масри, имайки предвид Абас.
"Затова прави тези малки промени, защото хората очакват от него да направи промени след признанието в ООН", заяви Масри.
Все пак между символичното одобрение на ООН и реалността в териториите продължава да има голямо несъответствие. Палестинската власт управлява около 38 процента от Западния бряг, но Израел запазва цялостен контрол върху територията. Абас няма думата в Източен Ерусалим, който беше присъединен от Израел през 1967 г., и в Газа, която беше завзета през 2007 г.от политическия му съперник - ислямистката въоръжена групировка Хамас. Документите и канцеларските материали с новото название ще бъдат готови до два месеца, каза заместник-вътрешният министър на Палестинската власт Хасан Алауи. Вчера израелски служители не пожелаха да коментират дали Израел ще откаже да работи с документи, носещи символа "Държавата Палестина". Алауи обаче каза, че след указа на Абас израелски служители са уведомили канцеларията му, че "те няма да работят с каквито и да е нови видове паспорти или документи за самоличност".
Висшият сътрудник на Абас Саеб Ерекат каза, че новотоназвание ще бъде използвано в кореспонденцията със страните,които са признали Палестина за държава.Той предположи, че няма да има промени в паспортите или другите документи, от които палестинците имат нужда, за да преминават през израелските пропускателни пунктове.
"Що се отнася до израелците, ние няма да създаваме прекалени трудности на нашите хора с поставяне на името "Държава Палестина" на паспортите. Те (израелците) няма да им позволят да пътуват", каза той.Палестинците трябва да преминават през контролирани от Израел пропускателни пунктове, за да напуснат Западния бряг, а също така да носят лични карти по всяко време, иначе рискуват да бъдат арестувани, ако бъдат спрени на израелски военен контролен пункт в територията. Смяната на името има още по-малко значение за палестинците в управляваната от Хамас Газа. Израел се изтегли от разположената по крайбрежието ивица през 2005 г., но продължава да контролира достъпа по въздух, вода и суша, с изключение на един пропускателен пункт по границата на Газа с Египет.
"За мен това е просто мастило върху хартия. Предпочитам те да спестят парите, които ще похарчат за това, и да ги използват,
за да помогнат на нуждаещи се семейства", каза 44-годишниятаптекар в град Газа Шариф Хамда.
