ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"...Ний идем бодри партизани..."
Иде, иде новото ОФ, за което си говорим от години.
И за което отричаха ожесточено - "ама как така, как тъй ще правим уйдурма с комунистите, на никаква цена, ний сме демократи и либерали, членове на ЕНП..."
Да де, но келепирът е над всички принципи. И жаждата за власт, неутолимият апетит, след като десетилетие си скимтял като пале, сритано в ъгъла.
Този мач, с ОФ-то, България вече го е играла през 1944 г. Приключи трагично за коалиционните партньори на БКП - земеделци и социалдемократи. Справка: Никола Петров, Г.М.Димитров, Трайчо Костов.
Сега пак ще ви лъжат, че го правят в името на националното спасение, справедливостта и прогреса. В името на общата битка срещу "режима" и "мутрите". Едва ли не, жертвайки себе си. Ще ви приласкават - дайте сега да махнем тирана Бойко, пък после ще мислим за програма, платформа, идеология.
Не, идеология няма, няма и да има. Няма и мисъл за отечеството. И на Девети септември, и днес става дума само за грабене. За безмилостен погром над народната участ със средствата на революционния терор.
Времената се менят, хората остават същите.
Нека е ясно - гласуваш за Да, България, получаваш БСП.
Гласуваш за чака-рака месията Славчо, получаваш БСП.
Гласуваш за моралната Мая, пак получаваш БСП.
Червените са на входа и изхода на всяка далавера. Във всевъзможни персонални битности и партийни превъплъщения. В свещен съюз с вездесъщата Държавна сигурност и етническото й подразделение ДПС, които са пуснала пипала из всички разклонения на новото ОФ.
На този вот изборът не е политически или социален. Изборът е екзистенциален.
И не става дума, че Бойко или ГЕРБ са безгрешни. Става дума, че тъпата им и единствена, уви, алтернатива са отечественофронтовците на Корнела, Радев, Славчо, Мая, Бойкикев и генерал Гном.
Прозападна демокрация с ясни ориентири, предвидима бизнес среда, стабилност, работа срещу карикатурна реинкарнация на Георги Димитров и Кимон Георгиев. Барабар с Цола Драгойчева.
Вярно, че историята се повтаря първо трагедия, после като фарс, но чак пък толкоз...
