Тити: България няма Майкъл Джордън, че да му се кланям

Папазов знаел кирливите ризи на всички в националния отбор

Днес Управителният съвет на федерацията по баскетбол трябва да утвърди Константин Папазов за селекционер на националния отбор. Около името му се обединиха най-силните фигури в този спорт у нас, начело с президента на централата Георги Глушков, доайенът Симеон Варчев, ръководството на 10-кратния шампион „Лукойл Академик“, включително последният треньор, водил държавния тим – Росен Барчовски. Ето и първото интервю на Тити, който се завръща начело на България след 5-годишно отсъствие. Тити, днес Управителният съвет на федерацията се очаква да ти гласува доверие да наследиш Росен Барчовски. Защо се съгласи отново да бъдеш селекционер? Да бъдеш национален треньор е признание. Без значение в колко тежка ситуация се намира отбора. Подобна чест не се отказва, освен ако нямаш аргументи, а аз нямам. Бях дал дума да не бъда, без някой да ме е питал. Бях и все още съм категоричен, че държавният тим трябва да бъде поверен в ръцете на двама, на които имам огромно доверие – Тони Дечев (б.а. помощник на Папазов в „Левски“) и Любо Минчев (б.а. треньор на младежите). В крайна сметка, г-н Везенков ме убеди, че в тази тежка квалификация трябва да има един гърмян заек покрай тях. Радостен съм, че силните в българския баскетбол са единодушни в моя избор. Отношението на Георги Глушков, Симеон Варчев , Сашо Везенков и Росен Барчовски (б.а. председател на Треньорския съвет) е оценка за работата ми и изключителна отговорност. Ти бе пряк свидетел на провалените ни надежди в последните евроквалификации. Защо не успяхме, според теб? Росен Барчовски плати най-тежката цена. Плати с името си, с нервите, с огорчението. Твърдя, че този неуспех принадлежи повече на играчите, отколкото на треньора. И не се притеснявам да го заявя публично, защото имаше некоректност от тяхна страна към треньора. Това е самата истина. Дано дойде ден, в който тези момчета да осъзнаят, че са постъпили зле и че в националния отбор няма място за тяхното его. Сега уж всички са зад мен и дано това да продължи дълго. Ние не сме сърби или американци, за да си позволим да воюваме помежду си. Можем да успеем само заедно и с единомислие да компенсираме други свои недостатъци. Българинът е добър, когато трябва да надскача себе си. Тежко му е да бъде лидер. Доказателството е провалът, който сме търпяли до момента в групи със съперници от нашата черга и успехите, които сме имали, когато ни се е налагало да мерим сили срещу европейски сили. Какво е по-различно за теб сега от предишните два пъти, когато оглавяваше отбора? През 2001 г. ставах и лягах с мисълта как няма по-важно на света от това аз да бъда национален треньор. През 2007 г. положението бе толкова тежко, че никой друг, освен мен не искаше поста. Сега съм по-улегнал. Приемам работата от позицията на желан човек, на човек, на когото му вярват. Какво искаш да кажеш на враговете си? Врагове в нашия спорт, няма. Има хора, които не са ми фенове. Не ми е нужно да ми стискат ръката. Стига ми, когато останат сами със себе си да признаят, че са сбъркали. Зад гърба си имам 14-годишен опит в професията. Имаше години, в които никой не ме оценяваше и тогава това страшно ме амбицираше. Мечтая всеки от нас да проумее че, че на този свят човек нищо не може да постигне самичък. Трябва да бъдем колектив, а той се гради с възпитание, манталитет и морал. Тези три величини не зависят нито от името, нито от класата на съперника. Значи те очаква тежка битка, защото в националния отбор егото на определени играчи, уви, изглежда тежи повече от честта на родината. Няма да направя компромис за никого. България няма Майкъл Джордън, че да му се кланям. Не ме вълнува кой-колко точки вкарва, нито ще им гледам статистиката, тъй като на всички им знам кирливите ризи. Ще изхождам от позицията на силата. В мен е ножа, в мен е и хляба. Ако някой е готов да преклони глава – да заповяда. Преди това обаче трябва да бъде поканен. Край на фасоните и на нахалните въпроси: „Ама защо съм сменен?“ Няма по-голяма награда от това да играеш за страната си. Да си избран между 12-те от 8 милиона българи и за теб да свири химна. Националният е кауза, а не място за изява. Не са ми притрябвали примадони, да си бъдат звезди по клубовете. Трябват ми чираци и калфи. В последните квалификации се видя, че Деян и Калоян Иванови са безценни за отбора. Дори и да са били основателни критиките към тях, трябваше да бъдат изречени не на 15 август, когато сме загубили от Германия, а на 1 юли, когато тимът се събра на лагер. Ако си закъснял 45 дни – значи си изпуснал влака, а при това положение тръгваш пеш и мълчиш, защото друг няма да дойде. И още нещо. Големите битки в живота и спорта се печелят от онези, които са различни. Мен повече ме уважават извън баскетбола ни, отколкото в него, но това не ми пречи да съм фактор. Просто такава ни е държавата. В едно съм категоричен – ще вкарам младите в състава, защото европейското, на което евентуално ще се класираме да играем е през 2015 г. и тогава тези момета ще са на по 20-22 години. Едно време така тръгнаха Тошко Стойков и Филип Виденов. С кредит на доверие. От тях зная, че ще имам безрезервната признателност. Те няма да правят криви физиономии, че не са играли с 5 минути повече. Не се ли страхуваш поне малко, не ти ли минава мисълта, че може и да не успееш, да се провалиш? Аз съм ги надмогнал тези неща. Цял живот съм хулен и отричан. Сега няма да бъде по-различно. Българинът има робска психика. Той никога няма да признае, да защити свой сънародник, който има еднакви качества с чужденеца. Ние ще изберем да сме с чужденеца, не с нашия. Такава е народопсихологията ни и е жалко, че само на 300 км западно от страната ни, в съседна Сърбия е коренно различно. Аз вярвам, а няма по-силно оръжие от вярата. Вярвам в екипа, който съм си избрал и се надявам, че ще работя точно с тези момчета (б.а. Тони Дечев и Любо Минчев). Те са изключителни. Баскетболът е знание, материя, която се учи, а те се усъвършенстват денонощно. Говориш за чужденците, но ти имзаш щастието да си приятел с двама великани в професията – Желко Обрадович и Пини Гершон. От тях какво научи? Има хора, родени с късмет. Аз съм един от тях. Уникалният шанс, който получих да бъда в лагера на Сърбия по време на подготовката за олимпиадата в Атина 2004, след това времето, прекарано в Макаби докато Невен Спахия бе треньор. Златното време с Пини Гершон в България, та той е в Топ 5 на треньорите за последните 50 години. Те са хора с неповторима харизма. От тях се уча на спокойствие, в което си признавам, че още има какво да се желае. Пини превръщаше играчите в личности, той бе на върха и дойде, заради предизвикателството да успее и в България. За да запуши устите на вас – журналистите, Михаил Михов бог да го прости докара друго голямо име, но и много различен – Светислав Пешич. Той обаче ни струва много пари. Аз имам свободата да бъда себе си. Късметът никога да не съм бил зависим от треньорската си заплата за разлика от повечето свои колеги. Не съм от богато семейство, но съдбата ми така се е развила, че съм успял да си извоювам финансова независимост. Е, можех да бъда и в пъти по-богат, но избрах да се върна у дома, да бъда тук, където са душата и сърцето ми. Баскетболът и семейството са смисъла на живота ми. Всичко друго е суета. "ПРЕСА"