Авторът Антон Дончев дарил хонорара си от 12 000 лв.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Напоследък отново се говори за романа на Антон Дончев „Време разделно” - по повод 50 – годишнината от появата му. Едни го одобряват с ентусиазъм, други го критикуват. Разни псевдоучени го определят като поръчков, изопачаващ събитията и т.н. В едно интервю на въпрос не са ли представени жестоко събитията, Антон Дончев отговори: „Ако трябва да сме точни, събитията от ония времена са описани съвсем нежно в романа. Трудно е дори да си представим какви мъки е изживял българинът през петвековното робство и при потурчването на част от народа”. Кощунство е въобще да се спори по тези въпроси.
Аз пък искам да разкажа как беше създаден филмът „Време разделно”, заснет по сценарий на Антон Дончев.
През 80-те години на миналия век в Родопите разговаряхме с тогавашния държавен глава Тодор Живков. Той се интересуваше как вървят процесите за приобщаване на местните хора, чиито имена бяха променени десетина години преди това. Процесите протичаха нормално и хората се приобщаваха, особено младите. Все пак за по-възрастните някои неща не бяха толкова ясни. В тази връзка аз му казах: „Другарю Живков, не може днес да си Хасан, а утре Асен. Може, ама трябва да му се каже защо”. „Какво имаш предвид, какво имаш предвид?” – запита ме той. Казах му: „Младите са учили българска история и макар с колебание приемат, че е имало потурчване. Старите обаче са полуграмотни и не са чели книги. Те знаят това, което им е казал ходжата, а ходжата знае това, което му е казал предният ходжа. Книгата „Време разделно” е трябвало да бъде прочетена на хората на кръжоци и събрания. Тя трябваше отдавна да бъде филмирана”.
Потрепна Живков, стана, извика сътрудниците и разпореди: „Викайте Антон Дончев да даде сценарий, намерете добър режисьор и да се започне филма.” При следващото идване пак стана въпрос за филм и сътрудниците докладваха, че Антон Дончев не давал сценария. – „Дайте му каквото иска, само да даде сценария” – заръча Живков.
Не след дълго при нас в Родопите дойде режисьорът Людмил Стайков и започнаха снимките на филма. Ентусиазирано участваха в масовките местните хора, потомци на потурчените българи. Снимките са правени главно в Смолянския регион. Голяма част от тях бяха правени на територията на ловно стопанство „Кормисош”, в което аз работех. Беше направен прекрасен, уникален филм, който според мен закъсня във времето. На широк екран беше закупен от много страни и чак от Америка. Романът „Време разделно” е издаден в милиони тираж и най-вече в Америка. Преведен е на много езици.
След време се запознах, пак в Родопите, с автора Антон Дончев. Първият въпрос, който му зададох, беше защо не е давал сценария. Отговорът му беше: „Имахме спор по сценария, понеже някои искаха да доминира бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да доминира бедата от исляма. Аз за този сценарий съм получил 12 000 лева хонорар и по уговорка с Людмила Живкова съм ги внесъл във фонда „1300 години България”.
След години на лов в ловното стопанство „Кормисош” дойде американски ловец. Оглеждаше се в местата, в които ловува и каза: „Никога не съм бил в България, но по тези места като че съм бил”. Оказа се, че гледал филма на широк екран и познал местата, където е сниман.
Книгата „Време разделно” и направеният по нея филм са шедьоври в нашата история, култура и литература. Нашият народ трябва да благоговее пред дях, а портретът на класика Антон Дончев да се тачи като икона!
Христо Христов-Референта, Правец
