Тончо Токмакчиев, кандидат за кмет и общински съветник на столицата: Витоша е прелъстеното и изоставено зелено сърце на София

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

С мотото „Добри дела за София“ любимецът на публиката Тончо Токмакчиев се впусна в надпреварата за кметския пост в столицата. Той е и водач на листата за общински съветници на „Партия на зелените“. Какво предлагат той и другите кандидат-общинари от формацията за бъдещето на града, прочетете в интервюто, което г-н Токмакчиев даде за „Труд“.

Г-н Токмакчиев, какво предвижда Вашата програма за Витоша - как планината отново ще стане достъпна за софиянци и гостите на столицата?

В последните 15 години всякакви „специалисти“ предлагаха нереални и абсурдни идеи за Витоша – чувал съм какво ли не. Всъщност най-важното е, че за да стане планината отново достъпна, трябва да се позволи на собственика на съоръженията да ги модернизира. Помните, че през 2007 година Столичната община продаде въжените линии, защото били „нерентабилни“. Когато лифтовете станаха собственост на частна компания, вместо да й се даде възможност за работа, се вкара едно, меко казано, противоречиво законодателство. Заедно с остарелия, но действащ План за управление на природния парк, тези текстове до днес блокират всякакви начини тези съоръжения да бъдат модернизирани и да станат действащи и използваеми.

Каква трябва да бъде Витоша?

Витоша трябва да е част от града, от емоцията на софиянци, както беше навремето. Вече няма детски състезания, на които се събираха по 5000 души. Помня всички спортни прояви много добре, защото живея в София от 1986 година. Тогава планината беше едно от най-хубавите и интересни места – със ските, с живота, който кипеше в „Щастливеца“, „Простор“ и „Морените“. Възраждането на Витоша трябва да се даде в ръцете на истинските специалисти – тези, които разбират от екология и туризъм. Трябва да се поканят най-големите производители в света на лифтови съоръжения и те да кажат къде, колко и с какъв капацитет да са съоръженията. Но без промени в противоречащите си законови текстове, това не може да се случи.

Според Вас какво й трябва още на София?

София има два големи плюса, заради които преди векове е станала град – минералните води и Витоша. Невероятна планина. Няма друга столица в Европа, която да разполага с такова богатство. И да обръщаме гръб на минералните води и планината – не искам да го наричам малоумие, да кажем, че е голямо неразбиране. Бил съм в Сиатъл и Ванкувър – едни от най-добрите градове за живее в цял свят. Във Ванкувър, от центъра на града се качваш в планината за половин час и караш ски. Тук това също може да се случи.

Какво трябва да се промени?

Витоша е прелъстена и изоставена и за жалост е поле на политически битки, които водят до абсурдни ситуации. Ще дам пример с Княжевския лифт. Той не работи от 1995 г. Вече почти четвърт век държава и община не могат да решат проблема с възстановяването му. Той не само трябва да се модернизира, а да се удължи до Златните мостове, Ветровала, Офелиите и до Конярника. Същото е положението и с Драгалевския лифт. Гледал съм архивни кадри, открит е през 1956 г. от Вълко Червенков. Свършва на Голи връх в нищото, до Торфено бранище. Разбира се, че трябва да се удължи до Щастливеца и Алеко за удобство на туристите. Трябва да се възстановят и лифтовете "Спас", "Боби" и "Заека". Романският лифт, който също е затворен трябва по най-бързия начин да се обнови. За да се случи това, Общината трябва да настоява да се променят законите, плановете и наредбите, така че да се създадат предпоставки за възможната модернизация. Защото сега тя е блокирана от противоречията в законодателството.

Тоест трябва да има повече ски туризъм?

Не става дума само за ски туризма – на Витоша реално няма добре поддържани пътеки, липсват места, където да се карат маунтин байкове. Да не говорим за състоянието на хижите. С малки изключения, в по-голямата си част, също като лифтовете, са в плачевно състояние – заради Плана за управление и противоречивите закони не могат да се ремонтират. С интерес следя проекта за съединяването на метрото при Ринг мол и Икеа с удължаването на кабинковия лифт над околовръстното. Вече има утвърден подробен устройствен план. Така много лесно от метрото директно се качваш на лифта и за 15-20 минути стигаш на Алеко. Защото Витоша е тук, до нас, за да я пазим, да й се радваме, но в същото време тя трябва да бъде и неделима част от София – тя е нейното зелено сърце.

Столичният общински съвет подкрепи инициативата на Министерството на младежта и спорта София да бъде домакин на Младежка зимна олимпиада. Такова голямо спортно събитие на Витоша може ли да бъде стимул за нейното развитие?

Може Столичният общински съвет да е подкрепил, но с противоречивото законодателство и остарелия, но действащ План за управление на Природния парк нещата няма как да се случат. Накрая всичко ще си остане само поредното добро пожелание.

Посочихте минералните извори в столицата като едно от най-големите богатства на града. Какво предвиждате за тях?

София е създадена около минералните извори. Животът е бил там. Това място на живот – Централната баня, сега е музей. Това добре, но момента нямаме една обществена къпалня или както е модерно сега – общински спа център. Ако някой иска да отиде на лечебни процедури с топла минерална вода, къде да го направи в София? Необходимо е във всеки район да се изгради поне един общински спа център, където хората може да ходят на процедури с лековита минерална вода, да има басейни за спорт и забавления за децата.

Казвате, че искате да започнете от промяна на дребните неща. Дайте пример.

В един голям град, какъвто е София, не трябва да съществуват така наречените конфликтни точки. Тоест хора, които си разхождат кучетата, не трябва да правят това около такива, които не обичат кучета. Колоездачите не трябва да карат велосипедите си между пешеходците. Не можем да накараме всички столичани да обичат кучета или да карат колела. Трябват правила, които да се спазват. Не може двумилионен град да бъде унифициран и всички да имат едни и същи представи за развитие. Ето, аз разхождам моя внук, който е на годинка и половина, в Южния парк, а край мен хвърчат колоездачи, тротинетки, скейтборди. Спортът е здраве, но трябва да се създадат правила, които да се спазват. В момента е хаос и сякаш това е нарочно, за да се създават конфликти между хората.

Говорите и за децентрализиране на управлението на Столична община. Защо трябва районните кметства да имат повече свобода да взимат самостоятелни решения?

В момента, ако на някоя улица има дупка в асфалта, за да се ремонтира, районният кмет трябва да напише докладна до Столичната община, а тя трябва да направи обществена поръчка или да възложи на някоя фирма тази дейност. И докато текат тези дейности дупката става голям трап. В такъв банален случай районните кметове не могат да направят нищо. Това е най-простият пример, че те нямат възможност да извършват елементарна дейност, която е много важна за хората. Не може всичко да минава през голямата община. Освен това по този начин ще може да се разпредели отговорността. Защото в един момент започва да се говори „Ето, кметът на София е виновен“. Да, но кметът е човекът, който трябва да посочи какво трябва да се направи и да предлага. Но думата има Столичният общински съвет, който гласува предложенията.

Как мислите да работите със Столичния общински съвет?

Чрез диалог. В СОС трябва да им повече хора със свободни професии, а не представители на дълги партийни листи. Освен това е нужно да има взаимно уважение между съветниците. Не може в кампанията да се ругаят едни други и после да работят заедно в Съвета. Винаги по време на избори масово избирателите бъркат, че гласуват само за кмет, а техният глас важи и за това кой ще попадне в СОС. Още по време на гласуването трябва да се гледат детайлите – всичко е там, в малките неща. Ето пример за нещо малко, което е голям проблем – правят се ремонти на улици, а после капаците на шахтите стърчат. Минаваме с колите и си кривим джантите. Кой е отговорен? Също така не може в центъра на София, където от едната страна е храм-паметникът „Св. Александър Невски“, от другата е Народното събрание, сградата на БАН, да няма една обществена тоалетна. Това сериозно ли е? В Южния парк има една тоалетна и разни така наречени екотоалетни, в които никой не иска да влиза, сещате се защо. Така че наистина трябва да започнем с добрите дела за София от дребните неща, които всъщност са много важни. Необходимо е внимание към детайла.

Водещ във Вашата предизборна кампания е девизът „София без пластмаса“. Какъв планът Ви в тази насока?

Проблемът с пластмасата в България се игнорира от много време. Сега не само столицата, но и цялата ни страна, има проблем с хвърчащи найлонови торбички, търкалящи се по земята чашки, сламки, шишенца, капачки. У нас всеки, който се занимава с политика или е на управленска длъжност, трябва да се научи да гледа поне малко в перспектива. Вече много градове в Европа и САЩ реализират програми за забрана на пластмасата. Защо София да не е един от тях.

Какво имате предвид?

Това е бъдещата европейска рамка относно пластмасата – върви се към минимализиране на нейното ползване. В една от последните си речи пред английския парламент кралица Елизабет Втора говори за справяне със замърсяването от пластмаса. А в България не се обръща внимание на този проблем. Накрая пак ще се окажем неразрбали и неподготвени и ще останем на опашката и ще ни налагат санкции от Брюксел. Да, в момента „София без пластмаса“ звучи абстрактно, но много скоро ще стане задължително.

Темата за чистотата на въздуха е в програмите на всички кандидати за кметове на столицата. Вие какви мерки предлагате?

Каквото и да говорят другите кандидати, Столичната община не може да се справи сама с този проблем. Това е въпрос на държавнически решения и сериозни инвестиции. Този проблем не е само в полето на кметовете и общинските съветници, а най-вече трябва да се работи на национално ниво. Метрото е пример за успешен проект за подобряването на качеството на въздуха, както и използването на електрически автобуси. Един от начините за подобряването на въздуха е да се стимулира използването на велосипеди, електрически тротинетки и друг вид подобни превозни средства. Трябва да се ползва примера на големи европейски градове като Париж, Виена и Лондон. Там на много малко места тротоарите са с плочки, в по-голямата си част са асфалтирани, имат съответните наклони, като така се улеснява придвижването. Качеството на плочките и тяхната подредба по тротоари и площади са сред най-големите скандали в Столичната община.

Какво ще правите със зелените площи, които непрекъснато намаляват?

Според изследване на „Партията на зелените“, която ме издигна за кандидат-кмет и водач на листата за общински съветници, за последните 20 години, София е загубила 23 процента от площта на нейните паркове, междублокови пространства, градинки. Това трябва да се компенсира с облекчаване на достъпа до Витоша. В листата за общински съветници на „Партия на зелените“ са събрани специалисти и много млади хора, които знаят как да променят София към по-добро. Затова нека столичани да изберат номер 42 в интегралната бюлетина.

Кой е Тончо Токмакчиев?

Тончо Токмакчиев е роден на 2 май 1963 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Николина Георгиева. От години е любимец на публиката с участията си в десетки театрални постановки и телевизионни продукции.

За местните избори прие поканата на „Партия на зелените“ да бъде кандидат за кмет и водач на листата с общински съветници на формацията в София. Токмакчиев е женен, има дъщеря, две внучета и куче.