Топхирургът проф. Григор Горчев: Нужно е бюджетно здравеопазване, пациентът да определя пазара
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ясно е, че никой не може да спре развитието на медицината, на човешките технологии. Притеснява ме, че технологиите се развита, но духовността изостава. Това коментира пред БТВ хирургът проф. Григор Горчев. Той говори за най-иновативните методи в хирургия – 3Д-операциите. Проф. Горчев взе отношение и по актуални въпроси около медицината – протестите на лекари и сестри заради ниски заплати и демонополизацията на Здравната каса.
„Съвременната хирургия, дали роботика или инвазивна, вече реално е в 3Д-формат – каза проф. Горчев. - Позволява по-добра ориентация и анатомия. Сега в петък направихме демонстративна операция, като ретранслирахме сигнала от Плевен до София и бе наистина нещо неправено досега у нас. Освен самата интервенция, трябва да се прави и аудиовръзка. Имаше въпроси и отговори и трябваше да се изчистят нещата. Човек трябва да е много концентриран, за да се получат нещата. Става дума за съвсем друг вид хирургия. Такава набира скорост в САЩ. Става дума за нов образ на хирурга. Той трябва да има нови качества за да работи. Трябва да работи сам в индивидуална среда, да има много добра зрителна и пространствена памет. Да се ориентира добре в пространството и да има добра връзка глава – ръка. Това се тества със специални тренажори.
Роботизираната хирургия има огромни предимства при определени условия. Тя не е възможна при всеки пациент. Има определени условия – в гинекологията например, където е възможно. Абсолютно визуализираща анатомично, почти няма загуба на кръв при интервенцията. Ако корема бе отворен, щяха да са нужни няколко литра кръв за преливане, докато сега – съвсем малко.
В Западна Европа и САЩ пациентите, които се оперират получават минимален брой дни болнични. Не повече от 15 дни за възстановяване. Тоест пациентът се връща реално колкото се може по-скоро на работа. Съкращава се болничният престой , който е много скъп. Заради това и по света сериозно се инвестира именно в такива интервенции. Факт е, че в САЩ компаниите търсят болници с хора, които работят такъв тип хирургия. Там пациентът получава качествена помощ и се връща в реалния живот бързо. В САЩ вече има над 3 000 системи за такива операции. В Европа също става стандарт. Не трябва да говорим за роботиката като отделна насока в медицината. Започнахме преди 11 година. В Европа бяхме трети. Една година преди нас шведите започнаха, а след това и италианците.В Турция не бяха и чували. Сега в Турция и Гърция е бум. И в България тръгва подем. В Плевен има три системи – две за обучение и една за работа. В София и Варна също има такива системи”.
Проф. Григор Горчев взе отношение и по въпроса за протестите на лекари и медицински работници заради ниски заплати.
„Въпросът може да се раздели на две – коментира той. - Има едно разделение, което се усеща. Важно е заплащането на хората и то да отговаря на квалификацията им. Моментът е такъв обаче, че има някакво разделение. Има болници, които не стачкуват. За мен всичко е въпрос на мениджмънта на болниците. Всяка една болница си има мениджмънт, който решава дали може д се вдигнат заплатите или не. Трябва да се промени целият модел на здравеопазване. Сега се прави в Министерството подход за това. Трябва да се направи нещо и да се тръгне в по-добра посока. Исканията са факт, но не знам дали самата реализация е правилна. Интересно е, че никой не говори за качество, а за пари. Никой не пита болните как са и какво е качество, с което са били обслужени. Никой не пита тези сестри или лекари колко време и как работят. Процесът е много дълбок и трябва да се пипа много внимателно. Трябва Лекарският съюз, Медицинския ъсюз, асоциацията им, която е малко разделена, да са с единно мнение, някакво решение да имат. Трябва да се дискутира”.
Проф. Горчев говори и за демонополизацията на Здравната каса.
„Говори се за демонополизация, което е правилно – анализира проф. Горчев. - Нужно е бюджетно здравеопазване. Има противници и поддръжници, което е нормално. Когато се говори за пазарната икономика, трябва да има пазарен механизъм. Пациентът определя пазара. Той търси най-доброто и това, което ще му свърши работа. Образованието е пазарно, а медицината остана настрани. Има болници много добри, такива със средно ниво. Трябва да се отсее моментът. Ако се пусне пазарният механизъм, реално ще останат болниците, които вършат дейност наистина. Ясно е, че никой не може да спре развитието на медицината, на човешките технологии. Притеснява ме, че технологиите се развиват, но духовността изостава. Има нови технологии и в един момент говорим за заплати, неквалифициран труд, протести, неща, които трябва да изчистим”.
