ТОП АНАЛИЗ: Нефт на отрицателна цена, газ на безценица! Прогнозите на ПИК отново точни – първи призовахме въглищните ни централи да станат газови (ГРАФИКА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Майските доставки на американски петрол се сринаха до минус $37 долара на барел. Това означава, че се е търгувал петрол, при който де факто купуващият го ще получи пари, за да го получи.
Причината е проста и предвидима – икономическата криза се очертава по-дълга и по-дълбока, отколкото се очакваше, а с това и търсенето на петрол и газ ще бъде по-слабо. Тъй като петролните и газови компании сключват договори за бъдещи доставки на фиксирани цени и поддържат относително постоянни складови наличности, резкият спад в продажбите означава липса на складово място да бъде съхранен полученият петрол другия месец (и за в бъдеще).
Паникьосани от ситуацията, тези фирми започваха да продават договорите си за доставки през май на отрицателна цена – т.е. де факто биха платили на някой да получи и съхрани поръчания петрол, само и само да не са те – просто, защото няма къде. За складове се наемат празни танкери (два пъти повече наети от миналата година), влакове, неизползвани тръбопроводи и дори солни пещери в Швеция.
Екстремната ситуация на пазарите се очаква да затихне втората половина на годината, според Марк Хаефел от UBS Global wealth Management. Но икономическата криза следствие на коронавируса вероятно ще продължи минимум година и половина до пълната ваксинация на населението на водещите икономики или постепенното преболедуване на съществен процент от хората в тях.
Което означава и по-ниско търсене на петрол и газ от индустрията и бизнеса, т.е. и ниска цена с оглед на огромното производство и ударното включване на американския шистов петрол и газ на глобалните пазари.
Ниска цена на газ и петрол е лоша новина за държавите-износители, но добра новина за бизнеса и гражданите като потребители, както и за държавите-вносители – каквато е и България.
Затова и Агенция ПИК предвидливо призова правителството да обърне поглед към производството на електроенергия в България и особено ТЕЦ-овете, които продължават да работят на въглища – една вече обречена в рамките на Европейския съюз суровина.
Към момента над половината от цената на произвежданата от въглища електроенергия в ЕС е своеобразен европейски „зелен“ данък – въглеродни емисии. Ако към това добавим и зависещия от фиксирани и местни разходи добив на въглища, то става ясно защо след влизане в сила на европейската забрана за държавна помощ за въглищна енергетика през 2025 – такава енергетика просто няма да съществува.
Но защо България, в която над 30% от електроенергията се произвежда от въглища, чака да дойде 2025, да хлопне мандалото и тогава отново да се чудим на пожар какво да правим? А алтернативите изобщо не са добри – внос на произведен от въглища ток от Турция или при забрана от Брюксел да внасяме ток от страна извън ЕС – внос на скъп ток от Западна Европа.
Цената на природния газ през последната година е спаднала с около 30% - по-бавно от спада при петрола от около 70%, но при ясна корелация. Находищата на газ и петрол често са свързани и при фалит на петролната продукция със сигурност ще пострада и газовата, дори когато ги добиват две различни и несвързани компании (а често е една и съща).
Перспективите и за двете суровини остават тежки1 като американската петролна индустрия вече е поискала държавна помощ, която президентът Тръмп през миналата нощ даде публични сигнали, че одобрява.
И тук факторите са ясни и прогнозируеми – поне 2 години слабо потребление, заради кризата и огромни разработени залежи, които при всяко повишение на цената ще залеят пазара с нов добив. През последните години САЩ разработиха редица значителни залежи на шистов газ, чийто добив обаче е на различна цена. Американците се превърнаха и в най-големия производител на газ и петрол в света, като при различни цени на световните борси ще могат да „включват“ и „изключват“ производство от съответните скъпи или евтини кладенци.
На този фон България „загря“ край терена с предоговарянето на доставните цени на руски газ и включването в газовата инфраструктура на Гърция, откъдето се очаква да дойдат и доставки на американски, арабски и друг втечнен газ.
Но загрявката си е загрявка – мачът ще се реши на терена. Там правителството изглежда странно пасивно по отношение на европейската зелена сделка, която извежда от дейност въглищните централи през 2025, допуска природния газ като преходно гориво между 2025 и 2050 и ще изисква цялостно въглеродо неутрално производство след 2050 (ВЕИ, водород, и други нови технологии).
Дори при крайно невероятния сценарий АЕЦ Белене да бъде договорена през 2020 г. (китайски атомни мощности в ЕС при президентски избори в САЩ?!), втората ни ядрена централа ще заработи постепенно най-рано след 10 години, и то при твърди забрани за държавна помощ според Зелената сделка и невъзможност да намалява/увеличава производството на ток според променливото потребление на гражданите и бизнеса. И всичко това без да отчитаме повишената консумация от идващата електрификация на целия автомобилен, а до 2050 вероятно и самолетен парк.
Преди няколко седмици Агенция ПИК написа, че при трансформация на въглищните централи в газови цената на тока в реални измерения дори няма да се повиши. Ако поевтиняването на газа и нефта продължат и кризата се удължи, всъщност цената на тока може дори да се намали, и то при защита на инвеститорския (държавен или частен) интерес за възвръщане на инвестициите.
