Топ експертът Стойко Топалов пред ПИК: Дронът край Кардам ни даде предупреждение без човешки жертви - ето какво СПЕШНО трябва да се направи...

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Инцидентът с украинския дрон край Кардам не бива да се превръща в поредната политическа престрелка, а в предупреждение за държавата. България трябва спешно да изгради национална система за защита от безпилотни летателни апарати, защото следващия път може да нямаме късмет.

Такова мнение изрази пред ПИК президентът на Международната асоциация за борба с дроновете Стайко Топалов, който още преди инцидента с взривения летателен апарат предупреждаваше от студиото на медията ни за необходимостта от национална стратегия срещу заплахите от дронове.

Топалов представя и шест конкретни стъпки, които държавата може да предприеме незабавно - от оценка на уязвимостта на летища, енергийни обекти, пристанища и граници до разполагане на мобилни антидрон системи, съвместна процедура с Румъния и изграждане на национална C-UAS архитектура.

Интервю на Соня Колтуклиева:

- Г-н Топалов, бяхте мой гост в студиото на ПИК, където предупреждавахте, че трябва да има национална стратегия за защита от дроновете. Сега как ще коментирате инцидента край Кардам?

- Този инцидентът не трябва да се използва като повод за политическа война. Той трябва да се приеме като сериозен сигнал, че България трябва по-добре да пази въздушното си пространство и важната си инфраструктура. На 8 август безпилотен апарат преминава от румънското в българското въздушно пространство и се взривява само около 100 метра след границата. Мястото е приблизително на километър от българската компресорна станция на трансбалканския газопровод и още по-близо до съответната инфраструктура от румънска страна. Най-същественият факт е, че дронът не е бил своевременно открит нито от румънската, нито от българската система за наблюдение.

Бяхме на мястото. Видяхме кратера и последиците от взрива. Това не беше играчка, която случайно е паднала в една нива. Просто този път имахме късмет.

- Какво точно означава дрон-примамка?

- "Примамка" не означава безобиден дрон! Първоначалният анализ на Министерството на отбраната сочи, че най-вероятно става дума за дрон-примамка от типа "Майя", използван от украинските въоръжени сили. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов посочи, че подобни апарати могат да носят до пет килограма взривно вещество, като една от разглежданите хипотези е отклоняване на дрона вследствие на въздействие от системи за електронна война. Експертизите на конкретните останки на взривните вещества продължават. Затова в момента не бих спекулирал нито с произхода на мисията, нито с намерението на оператора.

За мен много по-важният въпрос е друг: Какво щеше да се случи, ако траекторията беше с един километър по-различна и този апарат беше достигнал компресорната станция? Националната система за сигурност не може да разчита на това къде случайно ще падне един дрон.

Новите радари са необходими. Но един радар не е C-UAS (анти-дрон система) защита.
В публичния дебат през последните дни се говори много за необходимостта от нови 3D радари. България безспорно се нуждае от модерни радарни способности. Но трябва да кажем професионално и нещо друго: нито един радар, сам по себе си, не решава проблема с дроновете.

Съвременните дронове често летят ниско, трудно се виждат от класическите радари и могат да следват предварително зададен маршрут. Понякога върху тях влияят и системи за електронна война. Затова обикновената противовъздушна отбрана и специалната защита срещу дронове не са едно и също нещо. 

Необходима е защита на няколко нива. Радарът трябва да бъде комбиниран с пасивно RF наблюдение, оптични и инфрачервени системи, други подходящи сензори, разузнавателна информация и общакомандна система, която обединява данните и дава на оператора картина на заплахата. След това идва най-трудната част - решението.

Кой идентифицира целта? Кой дава разрешение за реакция? Какво средство използваме? Какво правим, ако дронът се намира над населено място, над летище, над газопровод или над електроцентрала? Тези решения трябва да могат да бъдат взети за секунди, а не след междуведомствено съгласуване от няколко часа. Не можем да унищожаваме всеки евтин дрон с ракета за стотици хиляди евро.

Следващият проблем е цената на самото спиране на дрона. Украйна вече показа на целия свят нещо много просто: когато срещу теб идват много евтини дронове, защитата също трябва да бъде разумна като цена. Не можем да построим национална концепция, при която, срещу сравнително евтин дрон автоматично изстрелвам е ракета, струваща десетки или стотици хиляди евро.

Трябва да имаме няколко вида реакция - електронни средства, дронове-прехващачи, оръжия за физическо унищожаване и други решения. Изборът трябва да зависи от конкретната заплаха, а не от това какво случайно имаме подръка.

Това е истинският смисъл на защитата срещу дронове на няколко нива. Сега не е моментът да търсим виновни. След Кардам виждам много политически коментари – кой е закъснял, кой е можел да направи повече и кой носи вина. Сигурно всеки може да намери аргументи в своя полза. Но не мисля, че днес това помага на България.
През последните години различни правителства, парламенти и институции имаха възможност да ускорят модернизацията. Заплахата от дронове също не се появи вчера.

- Тези дни остро де поставя въпросът кой да носи политическата вина…

- Въпросът е кой ще поеме отговорността да реши проблема. Темата засяга Министерството на отбраната, МВР, транспорта, енергетиката, службите, българската индустрия и научните организации. Затова България се нуждае от координация на най-високо ниво - независимо дали ще я наречем Национален съвет за безпилотни и антидрон технологии, национален C-UAS координационен център или по друг начин.
Важното е да има единна отговорност, единна оперативна картина и една национална концепция.

Решенията вече съществуват. Трябва да съберем правилните хора около една маса
И тук искам да кажа нещо много важно. България не трябва да започва от нулата. Решенията вече съществуват.

В International Drone Defense Association - IDDA работим с водещи производители и разработчици на Counter-UASтехнологии. Следим решения, които не са само в презентации и каталози, а вече са използвани, изпитвани и подобрявани в реална военна среда.

Около асоциацията изградихме мрежа от военни специалисти, C-UAS експерти, инженери, оператори, разработчици и компании от различни държави. Това ни позволява ежедневно да получаваме информация как се променя характерът на дроновата заплаха, как се развиват тактиките на бойното поле, кои технологии работят, кои вече се преодоляват и какви нови решения се появяват в отговор.

Това е изключително важно, защото при безпилотните системи цикълът на развитие вече не се измерва в години. Понякога технология, която работи днес, след няколко месеца трябва да бъде адаптирана към нов тип заплаха. Затова не можем да изграждаме защитата на България по начина, по който сме придобивали класическо военно оборудване през последните десетилетия.

Трябва да изградим жива, адаптивна и постоянно развиваща се C-UAS архитектура, която събира най-доброто от различните технологии и позволява тяхната интеграция според конкретния обект и конкретния риск. И именно тук съм оптимист. Проблемът е решим. Не след десет години и не след поредната криза. Можем да поставим началото буквално с една професионална кръгла маса, на която да седнат Министерството на отбраната, МВР, службите, операторите на критична инфраструктура, българската индустрия, научните организации и хората, които ежедневно работят с реални Counter-UAS технологии и оперативен опит.

Но тази кръгла маса трябва да бъде различна. Не среща за протокола. Не политическа дискусия. Не разговор кой е виновен. А работна среща между хора, които имат знания, имат технологии, имат отговорност и най-вече имат желание да разговарят и да работят за една обща цел - стабилна държава и сигурна среда за хората, които живеят в нея.

IDDA е готова да бъде част от този процес и да предостави достъп до международната експертиза, технологиите и партньорската екосистема, която изграждаме. Не твърдим, че една организация сама може да реши национален проблем. Твърдим нещо много по-важно: знаем кои хора трябва да бъдат събрани, познаваме технологиите, виждаме какво работи в реална оперативна среда и можем да помогнем България да не губи години в търсене на решения, които вече съществуват. След Кардам вече нямаме основание да отлагаме този разговор.
 
- Какво би могло да се направил още от утре?

- Първо - незабавна оценка на уязвимостта на летищата, енергийните съоръжения, пристанищата, границите и останалата критична инфраструктура. Второ - временно разполагане на мобилни многосензорни C-UAS способности в най-рисковите райони, без да чакаме изграждането на цялата бъдеща система.

Трето - обща българо-румънска оперативна процедура занисколетящи безпилотни цели, включително автоматизиранобмен на данни. Четвърто - реални изпитания на C-UAS технологии в България. Не презентации и каталози, а полеви тестовесрещу различни типове дронове, електронна война и реалнисценарии.

Пето - ускорена процедура за придобиване на доказаноработещи системи, заедно с обучение, поддръжка и постоянно трениран персонал. И шесто - създаване на национална интегрирана C-UAS архитектура, съвместима с НАТО и способна постепенно даобхване както военните обекти, така и гражданскатакритична инфраструктура.
Това е концепцията, която IDDA защитава отдавна.

Ние работим ежедневно с международни C-UAS експерти, производители, военни специалисти, оператори и хора, които виждат тези технологии в реална оперативна среда. И урокът навсякъде е един и същ: не купуваш антидрон система, а изграждаш антидронспособност. Технологията е само част от нея.

Останалото са хората, процедурите, информацията, обучението, интеграцията и готовността за решение в рамките на секунди. Кардам ни даде предупреждение без човешки жертви. Това е възможност, която България не бива да пропилява.

Следващият дрон не трябва да бъде открит по кратера. Трябва да бъде открит във въздуха - достатъчно рано, зада можем да вземем решение и да го спрем.
Не ни трябва повече късмет. Трябва ни работеща национална способност.