ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Необходимите средства на всеки член на домакинство, за да бъдат покрити минималните му жизнени потребности, са 560 лева и 80 стотинки според редовното изследване на КНСБ за издръжката на живота и границите на бедност.
Данните отбелязват някои положителни тенденции, но остават тревожни, защото доходите на българина са задържани в продължение на 6 години и все още не могат да компенсират поскъпването на потребителските стоки и услуги. Това е може би причината за намаляващото потребление на домакинствата с 2,6% според последното изследване, съобщава БНР.
Близо 2,5 милиона българи живеят с доходи под прага на бедност, който се изчислява на 295 лв., а половината българи като цяло живеят с доходи между абсолютната бедност и 560 лв. Само 1 400 000 души живеят с по-високи доходи, но не са богати, нито са и толкова бедни.
Все още структурата е подчертано ориентирана към продължаваща бедност, ширеща се сред широки кръгове от населението, поясни президентът на КНСБ Пламен Димитров:
Динамиката е много позитивна в подобряване на стандарта на българското население, но все още структурата е дълбоко драматична с подчертан превес на бедните домакинства.
1/3 от българите продължават да живеят в условията на тежки материални лишения. Не става дума за бедни, не става дума дали им стигат парите, а това значи да се лишават от храна, от основни стоки и услуги, които в 21 век в държава-членка на Европейския съюз като че ли би трябвало да бъдат гарантирани за всички, допълни Димитров.
Тези данни в условията на европейската действителност поставят 40% от българското население пред риск от социално изключване. Според проучването на Евростат, което ни отрежда и незавидното място далеч под средното ниво за Европейския съюз, процентът на заплашените от социално изключване е под 25%.
Средната работна заплата расте с близо 8% за първата половина на годината, но ръстът й се обосновава предимно от нарастването в частния сектор, където се наблюдава и ръст на заетите. Докато при обществените и бюджетните организации се наблюдава задържане на заплатите, както и редуциране на заетите.
Проучването на КНСБ отчита и ръст в цените на хранителните стоки през последното тримесечие, обясни Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания:
При хранителните стоки се наблюдава тримесечен ръст от 0,5%, а на годишна база – с 1%. По-осезаемо се отличава повишението на тримесечна база при хляб и зърнени храни, риба и рибни продукти, животински и растителни мазнини, плодове и плодови консерви, яйца, кафе, какао, чай, захар и захарните изделия, като само захарта е нараснала на тримесечна база с 3,9%.
На пресконференцията на синдикатите бяха обсъдени и балансираното и здравословно хранене. Категоричният синдикален отпор получи данък "обществено здраве", който предложи здравният министър доктор Петър Москов и който беше приет от Министерския съвет за допълнително облагане на нездравословните храни със завишено съдържание на сол и захар, както и на безалкохолните и газирани напитки.
Целият производствен сектор е в стачна готовност, защото този налог ще доведе до 20% съкращения, до затваряне на малките предприятия и до напускането на големите инвеститори, подчерта и Жана Величкова, която е изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
