ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Качих се, както обикновено, на трамвай №20 от спирката при театър „София”. Така към 18, 20 часа се прибирам по „Шипченски проход” до „Николай Коперник”. Мотрисата беше сдвоена. Валеше дъжд и се метнах в задната талига.
Още с влизането пътниците ми се сториха странно напрегнати. На гара Подуене осъзнах, че в трамвая мирише на барут или на нещо изгоряло. Започнах да се озъртам подозрително я за терористи, я за авария. Много от хората слязоха от задушливата миризма, а възрастна жена стискаше внучето си и се разплака. При мола ватманката се качи във втория вагон, ровичка из електрическите табла, но вместо да евакуира пътниците, продължи безхаберно. От високата скорост по правия участък към румънското посолство трамваят започна да вие и да се тресе. Не дочаках своята спирка и слязох на „Александър Жендов” при Външно министерство. И с прости очи при потеглянето на мотрисата се виждаше, че накладките на едни от колелата са откачени, блокират от триенето и произвеждат искри, които всеки момент могат да подпалят целия трамвай. Не знам как и докъде са стигнали останалите пътници, но аз тръгнах пеша пода дъжда, за да не рискувам повече живота си.
Тихомир СТОЙЧЕВ, София
