ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Все повече българи не успяват да върнат кредитите си към банките навреме и попадат в списъците на колекторските фирми, които им събират дълговете. Допреди година некоректните платци с кредити са били 48% от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54%. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България.
Данните са за първата половина на тази година.
Намаляването на лихвите по кредитите доведе до бум на търсенето на заеми, показват и данните на БНБ. През септември тази година например ипотечните заеми за първи път надхвърлиха 10 милиарда лева и достигнаха рекордната сума от 10.2 милиарда лева. На годишна база ръстът на ипотечните кредити е с внушителните 9.9%. Потребителските кредити растат още по-бързо. Те вече са 8.9 милиарда лева, което е увеличение от над 15% спрямо септември 2017 г.
Подвеждането по ниските лихви често замъглява преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще, предупреждаваха неведнъж експерти. Прогнозираното вдигане на лихвените нива би могло да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред. Освен това и централната банка неколкократно предупреди банките да внимават при ипотечните заеми. На второ място по брой на закъсалите длъжници са потребителите на услуги на небанковите кредитиращи институции, които най-често отпускат т.нар. бързи кредити. Все пак при тях се отчита известен спад - ако до миналата година това са били 20% от длъжниците, сега те вече са "само" 18%.
Според експертите бързите кредити, които хората ползват, са целеви и покриват определена моментна нужда на клиентите. Най-често те са вид "сезонна услуга". Причините за тегленето им варират от подготовка на учениците за първия учебен ден, през покриване на разходи за зимни гуми за автомобилите, до плащане за лятната ваканция на семейството.
