ТРИТЕ опита на Киро и Асен да убият българската енергетика - ще ги застигне ли силата на чл. 219 от НК
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече няколко месеца държавата се тресе от скандалните разкрития за действията на „променящите се продълженци“, които освен куп други глупости, направиха поне три опита за убийство на родната енергетика.
Първият - вкараха посредници в уникална и банална схема с природния газ, от която някой прибра стотици милиони. Вторият- опитаха се с един „меморандум“ да набутат цялата енергетика под контрола на уж американска корпорация, меко казано с евразийски корени с московски привкус и трето, без да питат дори собственото си тогава Министерство на енергетиката ( може би, защото бе харизано на ИТН) подписаха смъртната присъда на българската енергетика, приемайки да затворим въглищните ТЕЦ- ове до 2026.
Фактите, че последното решение е взето без знанието на българското Министерство на енергетиката се изнесоха в официално писмо до парламента на служебния министър Росен Христов. Никой не е питал енергетиците за нищо, поне от кумова срама.
Оказва се, че по неведоми пътища Господни решението за затварянето на централите е взето от... Министерството на финансите или по-точно от спеца по присвояване на софтуери (според Тошко Йорданов и „крадец“, а според големия бизнесмен Мортен Лунд „голям измамник“, казано в интервю по бТВ) вездесъщият мозък на ПП-тата Асен Василев.
Няма какво да се лъжем, той е мозъкът там. Другото вечно усмихнато момче, което не може да състави и просто изречение без три грешки, е само една голяма усмихната усмивка.
Та човек си задава въпроса: "Абе, нямаше ли Наказателен кодекс тази държава? Няма ли там един член, ако не за крадене, то поне за нещо, което се нарича безстопанственост?" Дайте да го прочетем този член.
Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.“
Жив е този член, член жив е!!! Би възкликнал всеки по-смел прокурор или следовател. Колко щети трябва да нанесе някой и за колко милиарда, за да се сети друг, че членът го има и стърчи със страшна сила.
