ТРИТЕ ФАЛШИВИ ОПОРКИ на Демерджиев и хористите му от кръга "Капитал"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Следва уикенд, темата е тази, няма никакво съмнение – ще има много участия, дайте да определим още хора - 4-5, да участват на много места и да кажем ние каквото искаме…Има мейнстрийм и здрава част…Те трябва да знаят кого питат и какво трябва, „да има консултации“…“.
Авторът на тези откровения е не друг, а шефът на корпоративно-олигархичния кръг „Капитал“ – Иво Прокопиев. Мястото – тайна сбирка на основна част от прокситата му в медиите и в политиката, а времето – 2016 г. Оттогава измина цяло десетилетие, но очертаният механизъм за заливане на контролирания от Прокопиев медиен мейнстрийм в България със спуснати от него и изговаряни от прокситата му опорки си остава все същият, пише "Стандарт".
Най-прясното доказателство за това е скандалът с полетите на лидера на ДПС Делян Пеевски, подклаждан именно от медиите и говорители, свързани с „Капитал“ и стартиран от гравитиращия към същия кръг вътрешен министър Иван Демерджиев.
От първите дни на юли, когато Демерджиев използва парламентарната трибуна, за да стартира поредната очерняща акция срещу Пеевски, досега нещата се промениха на 180 градуса. Видно от официалните документи, предоставени както от МВР, така и от турските институции, данните, изнесени от него пред депутатите, са чиста лъжа. Както се оказа с твърдението му, че конституционният съдия Десислава Атанасова била пътувала на частен полет за Дубай с лидера на ДПС, а в крайна сметка лъсна, че на първите упоменати от Демерджиев дати, тя е била на борда на граждански полет до Истанбул. А след като МВР шефът разбра, че е хванат в крачка и реши да покрие лъжата с друга лъжа, променяйки датите, пак беше опроверган от фактите. Защото стана ясно, че по това време пък Пеевски не е бил в Дубай, а неизменно е бил на заседания в НС и е давал изявления пред медиите.
Стана ясно и друго – че в опита си да „удари“ с компроматна атака опозиционен лидер, Демерджиев е прегазил цяла редица български закони и поне една европейска директива, позволявайки си нерегламентирано да поиска достъп до международната система PNR и поставяйки на карта доверието на партньорските служби от ЕС, САЩ и Великобритания към страната ни, след като да изнесе данни от нея публично, при това в манипулиран вид.
На този фон скандалът не е с „полетите на Пеевски“, а с поведението на Демерджиев, който очевидно няма моралното право да заема поста на вътрешен министър. Още повече, че е и обвиняем за длъжностно престъпление. Но вместо овладените от Прокопиев медии да питат защо още е на тази позиция и кой ще поеме отговорност за аферата с PNR, т.нар. „мейнстрийм“ продължава да изпълнява поръчката на кръга „Капитал“ и политическите му проксита и да предъвква темата с полетите, въпреки че тя рухна под напора на собствената си несъстоятелност. За целта всеки ден кани хора, свързани с този кръг, които преповтарят едни и същи опорки, свеждащи се до общо три на брой.
Как Пеевски е плащал полетите с депутатската си заплата? Този въпрос звучи до втръсване от телевизионния ефир или от сайтовете на изданията, принадлежащи към „ветрилото“ от медии на кръга „Капитал“, преповтарян от журналисти на заплата към него и от политици, свързани с ПП и ДБ, на чието създаване преди време акушира лично Прокопиев. А отговорът му е елементарен и лесно откриваем в декларации, подавани от Пеевски в публичния регистър към Сметната палата. Всеки, който ги отвори, ще види, че той по линия на фирмите, в които има дялове, лидерът на ДПС има достатъчно средства, за да покрие разходите за полетите си, без да разчита на заплатата си като депутат, която обичайно дарява за благотворителни каузи.
Не по-малко абсурдна е и втората опорка – че в декларациите му имало разминаване за 100 млн. лева. Тя редовно е пробутвана на аудиторията от съпредседателите на ДБ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, както и от дългогодишни кадри на медиите и НПО-тата на кръга „Капитал“ като Николай Стайков например. Преповтарянето й обаче не я прави по-реална нито истинска.
Причината е, че въпросната сума е формирана от фалшивото сумиране на едно и също вземане на дивидент, дължимо от фирма на Пеевски, което той вписва редовно във всяка нова своя декларация, защото не му е бил изплатен. Размерът на въпросния дивидент е около 19 млн. лева, които Мирчев, Божанов, Стайков и сие упорито сумират по броя на декларациите, в които е описан, за да постигнат фантасмагоричното „разминаване“ от 100 млн. лева. Абсурдна аритметика, за която всеки ученик в прогимназията щеше да получи двойка по математика. А те ни я пробутват като чиста монета за срам на учителите си. Впрочем, тук е моментът да се подчертае, че ако тези лица бяха наистина безпристрастни, можеха да отворят декларациите на самия Демерджиев, където разминаванията – за разлика от тези на Пеевски, са не едно и две. Ама не го правят. Защо ли?
Отговорът на този въпрос е риторичен, както е риторичен и този на третата опорка, която натрапват – как лидерът на ДПС изобщо плаща за полетите си, при положение, че има санкции по „Магнитски“.
Въпросните санкции, които всъщност бяха наложени на Пеевски именно след доноси от представители на кръга „Капитал“ и презокеанската мрежа на тандема на Прокопиев с милиардера-спекулант Джордж Сорос, нямат правно действие нито в България, нито в която и да било страна-член на ЕС. И това беше ясно подчертано от Европейската комисия още при налагането им и преповтаряно няколко пъти в годините оттогава досега. Стигна се дотам, че през 2021 г. от Брюксел изпратиха писмено предупреждение до България, че на територията на ЕС не може да се прилагат санкции, наложени от трета държава, каквато е САЩ, след като тогавашният финансов министър и настоящ председател на ПП Асен Василев направи „черни списъци“ на тяхна база и дори си позволи да разшири обхвата им. Пак със същия аргумент и с мотива, че с това си действие Василев нарушава Конституцията на България, в началото на 2022 г. Върховният административен съд отмени въпросните „черни списъци“.
Така че, тази опорка, която сега и Демерджиев и хористите му от кръга „Капитал“ развяват из парламента и из телевизионните студиа, е също толкова фалшива, колкото предните две.
Но пък отварят отново темата за „дълбоката държава“ и за завладяните от нея медии. Които заместват истинската журналистика с говорене по опорки. И изместват фокуса от истинските въпроси като например защо уличен вече на няколко пъти в погазване на законите вътрешен министър още е на поста си, с фалшиви питания за полети, за които дори не са използвани публични средства, а семейни финанси. Както е в случая с Пеевски.
