Три пъти повече средства за инвестиции в пътната инфраструктура у нас ще носи тол-системата
Целта на ЕС е намаляване до 2030 г. на смъртните случаи и сериозните наранявания в ПТП с 50%
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всички сме участници в движението – като водачи, пътници или пешеходци. Ако сме 2 часа на ден по пътната мрежа, при 100 години живот, ще прекараме 8 години на пътя. С този пример беше онагледена важността на темата пътна безопасност по време на конференцията „Пътна безопасност: Нови технологии и добри световни и европейски практики“, част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. Събитието, в което се включиха над международни 350 експерти, се организира с подкрепата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Участниците в срещата бяха категорични, че мерките за пътна безопасност трябва да се приемат за инвестиция в спасяването на човешки живот, а не за разход. Катастрофите водят до огромни социални и икономически загуби за обществото, включително щети от над 2% от БВП на националните икономики. Общо беше мнението, че за сектора трябва да се отделят достатъчно средства – и за поддържане на пътната настилка, поставяне на знаци и маркировка, и за внедряване на най-новите технологии, които са в състояние да предотвратяват фаталния изход при инциденти. Един от начините за осигуряване на целеви средства в България е въвеждането на тол-системата. 3 пъти повече средства за инвестиции в пътната инфраструктура у нас се очаква да носи тя. През страната ни преминава съществен транзитен трафик и е важно да се регламентира справедлив начин за финансиране на пътищата - тежкотоварните автомобили, които рушат повече пътната настилка, да плащат повече от леките коли.
Брюксел си поставя амбициозната задача за периода 2020 - 2030 г. смъртните случаи и сериозните наранявания в ПТП да се намалят с 50%. Мерки и дейности в областта на пътната безопасност за над 3 млрд. лева вече са набелязани и подадени от страна на МРРБ към Европейската комисия. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в рамките на форума. От тях 2,6 млрд. лв. са средствата по съществуващи пътища и около 730 млн. млн. са по предвидените за изграждане до 2030 г. автомагистрали и скоростни пътища. Той уточни, че и в Европа, и в България, се надигат все по-сериозни гласове за обособяването на специален инструмент за периода от 2020 до 2030 г., който се очаква да финансира проекти, насочени към пътна безопасност.
Статистиката показва, че най-безопасни за движение са автомагистралите и затова усилията на правителството са съсредоточени върху доизграждането на магистралния пръстен в България. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков обяви, че 170 км от автомагистрала „Хемус“ ще бъдат изградени или ще се изграждат в рамките на следващите три години. В края на април-средата на май пък ще стартират и процедурите за строителство и надзор на участъка през Кресненското дефиле, с което да бъде завършена магистрала „Струма“. Друг активен ангажимент на пътната администрация в тази посока е и извеждането на транзитния трафик от населените места с проектиране и изграждане на обходни пътища.
Три са основните фактори, които определят движението и неговата безопасност – освен безопасността на пътната инфраструктура, това са поведението на участниците в движението и автомобилният парк. Сред възможните мерки за намаляване на ПТП бяха набелязани ограничаването на скоростта – особено в населените места, подобряване на образованието и обучението на участниците в пътното движение, въвеждането на иновации, по-масовото използване на алтернативни видове транспорт и др. В заключение беше посочено, че за пътната безопасност трябва да се работи съвместно и тя да бъде категоричен ангажимент на всички институции и граждани.
