ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Турция изпитва по исторически причини същите имперски комплекси спрямо страни, като Сирия и Ирак, каквито има и Русия по отношение на постсъветското пространство. Владимир Путин поднесе съболезнования на турския президент Реджеп Тайип Ердоган във връзка с терористичния атентат в Анкара, отнел живота на десетки хора.
Дипломатическата вежливост едва ли ще скрие влошаването на двустранните отношения, предизвикано от руската въздушна операция в Сирия. Москва рискува да загуби потенциален съюзник заради невниманието към позицията на голяма държава, имаща собствени интереси в региона. През последните дни Турция протестира срещу нарушаването от руски бойни самолети на нейното въздушно пространство.
След това Ердоган заяви, че ударите са поставили под заплаха приятелските двустранни отношения и накрая заплаши да се откаже от доставките на руски природен газ. Емоционалните изказвания са характерни за Ердоган, припомня доцентът от Руския държавен хуманитарен университет Сергей Маркедонов. Но те подчертават започналото захлаждане. Реакцията на официална Анкара вероятно се е оказала сюрприз за Москва, която е свикнала да смята Турция, ако не за свой съюзник, то поне за държава, за която прагматичните интереси са по-важни от политическите принципи.
Влошаването на двустранните отношение е резултат и на грешките на Русия в Сирия. Кремъл вероятно се ръководи от принципите на разделяне на света на сфери на влияние между великите държави.
По тази логика за решаването на международните проблеми, включително изпращането на войски в друга страна, е достатъчно да се договориш със САЩ, водещите европейски държави, а също така Китай. Мнението на останалите не е от значение. Тази гледна точка е остаряла, включително и по отношение на Турция, която като член на НАТО и съюзник на САЩ често заема по ключови международни въпроси позиция, различна от американската. Достатъчно е да си припомним, че Анкара отказа да подкрепи операцията в Ирак през 2003 г.
Вероятно в Москва не отчитат достатъчно обстоятелството, че Турция по исторически причини изпитва отчасти същите имперски комплекси, които и Русия има в постсъветското пространство. Анкара изключително остро възприема ситуацията в Сирия и Ирак, които са били част от Османската империя. Москва, стремяща се да спаси Башар Асад и да укрепи сирийската армия, трябваше по-подробно да обвърже своите планове с тези на Анкара, за която Асад е неприемлива фигура. Това най-вероятно не е било постигнато, въпреки неотдавнашното посещение на Ердоган в Москва на откриването на новата джамия, отбелязва Алексей Малашенко от Московския Център „Карнеги“.
Ударите на руската авиация по районите, населени с едноверците сунити, не можеха да не разсърдят Турция. А думите на Владимир Путин :„Ние въобще не виждаме разлика между шиите и сунити“, могат да предизвикат недоумение и гняв в региона. Сега двете страни трябва да вземат тайм аут и да започнат диалог чрез дипломатическите канали, по политическите и икономически проблеми, включително операцията в Сирия и проекта за газопровод „Турски поток“. Въобще, ние не сме в състояние да разберем, защо беше необходимо затоплянето на отношенията с Турция и след това да я дразним.
