ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентарните избори в Турция ще определят дали страната ще се превърне в президентска република – към което горещо се стреми държавният глава Реджеп Ердоган, предава АФП, откроявайки основните играчи и важни статистически данни за утрешния вот.
Ето някои от най-важните: Според Върховния избирателен съвет общо 53 765 213 са гласоподавателите в Турция при население 77,5 милиона души – с един милион повече отколкото при президентските избори през август м.г. Живеещите в чужбина турски граждани 2 867 658 вече са гласували през последните седмици. Над 175 000 избирателни секции ще са отворени от 8 до 17 ч. местно време (5-13 ч. по Гринуич). Турските и депутати се избират в един-единствен тур във всяка от 81 провинции на страната. Депутатските мандати се определят пропорционално на броя на гласовете, които партиите получават според т.нар. система Донт, даваща предимство на големите партии. Но за да се осигури стабилно мнозинство само партиите, събрали повече от 10% от гласовете на национално равнище участват в разпределението на мандатите. Тази система, която е силно критикувана, тъй като е несправедлива, съществува и в други европейски страни, където границата е определена на 5%.
През 2007, например, Партията на справедливостта и развитието на Ердоган сечели 62% от местата (341) с едва 46,5% от гласовете. Макар Висшият избирателен съвет да е регистрирал 37 партии за изборите, едва четири от тях имат шанс да влязат в парламента. Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която управлява страната от 2002, спечели едни след друг всички избори в Турция и дори засили позициите си при всяко гласуване (34,2% през 2002, 46,5% през 2007, след това 49,9 през 2011). Тя е фаворит и на предстоящите, но същевременно е отслабена от по-лошите икономически показатели: за нея се очаква да гласуват от 40 до 45% от избирателите.
Наследник на основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк, Народно-републиканската партия (CHP, социалдемократическа) не скъпи критиките си за авторитарния и ислямистки уклон на Ердоган. Но пък й липсва емблематичен водач, който да я оглави. Допитванията й дават между 25 и 28% от гласовете, което е малко повече отколкото през 2011. Намиращата се много на дясно Партията на националистическото действие (MHP) се надява да се възползва от отлива от Партията на справедливостта развитието и гледа с лошо око на започналите преговори между правителството и сепаратистките бунтовници от Кюрдската работническа партия (ПКК). Очакванията са тя да получи от 15 до 18% от гласовете.
Политическият представител на кюрдското малцинство (20% от населението в Турция) Демократичната партия на народа (HDP) е решена да преодолее прага от 10% от гласовете с помощта на кюрдската общност, която е разочарована от неспазените от Ердоган обещания за мирния процес с бунтовниците от ПКК. Тази партия е в ляво на политическия спектър и е отворена за всички малцинства. Разчита на популярността на младия си водач Селахатин Демирташ, който събра 9,7% от гласовете на президентските избори през 2014 г.
На предишните парламентарни избори Партията на справедливостта и развитието събра 49,83% от гласовете на национално ниво пред Народно-републиканската партия (25,98%) и Партията на националистическото действие (13,01%). В досегашния парламент има 311 депутати от Партията на справедливостта и развитието, 125 от Народно-републиканската партия, 52 от Партията на националистическото действие и 29 от Демократичната партия на народа (избрани под етикета независими) и 18 непринадлежащи към никоя политическа сила. Петнадесет места останаха вакантни.
