ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Адвокат от Лясковец, който бил приятел на опасния луд Петко Петков, отказал съдействие на полицията. Това стана ясно, след като в градчето тръгна слух, че майката - Стефанка Савова, не искала да помогне на служителите на реда в усилията им да убедят мъжа да излезе от дома си или да предаде бойния си арсенал.
В петък спецполицаи атакуваха дома на Петкови за обезвреждането му. Тогава той стреля по командосите, уби един от тях и рани двама. След 6-часова акция на МВР Петков бе ранен и отведен в болница, за да му бъде оказана медицинска помощ. Единственият, който в последните години влизал в дома на Стефанка и Петко, бил юристът Николай Милков.
Двамата били приятели от 20 г., Петко му имал доверие и адвокатът често гостувал в апартамента на ул. “Капитан Дядо Никола”. Както стана ясно преди дни, Петко Петков е имал боен арсенал у дома си, но разрешителните документи за оръжията били с изтекъл срок. От момента на изтичане на разрешителното до кървавата акция на баретите прокурори многократно търсили съдействие от Милков да убеди приятеля си да предаде оръжията си. Адвокатът обаче отказал.
“Не се занимавайте с човека, оставете го на мира, той е много ерудиран и интелигентен, защо го тормозите”, защитавал Милков агресивния си приятел. “Познавам го, наистина ходех у тях и знам много неща, но няма да разказвам нищо пред медии, защото изопачавате казаното”, заяви Милков пред “24 часа” и не пожела повече да говори.
Той помага на свещеника в олтара на храм “Св. Никола” и на неделната служба е неотменно в черквата. В последно време учел второ висше - “Теология”, и се отдал на православието.
Местните го определят като странна птица. В практиката си се занимавал основно с граждански дела - разводи, делби, но в последно време почти нямал работа. Не е представлявал стрелеца пред съда по никакви поводи, категорични са магистрати.
“Учили сме с Петко в училище “Максим Райкович” до VIII клас.
Не е идвал въоръжен в клас и не е бил агресивен към никого. Беше отличник, умен ученик, но по-особен, по-дръпнат. Странеше от останалите и нямаше много приятели”, разказва Тотка, съседка на Петко. Според жената в училището не е имал приятелка и не се е интересувал от момичета.
“Ходили сме у тях като ученици на рожден ден, всичко си беше нормално, а родителите му бяха много хубави хора”, допълва Тотка. Жената твърди, че преди около 5 г. Петко викал брат , музикант, да свири на банкет на ловната дружинка. Местните авджии обаче от телевизията разбрали, че човекът е бил ловец и имал разрешителни за оръжие.
“От 2002 г., откакто аз съм ловец, той не е бил наш член. Има много ловци от Лясковец, които са в ловни дружинки по селата и не ги знаем”, заяви председателят на местната дружинка Стоян Чешмеджиев. Той също е съсед на Петко, но казва, че не е знаел, че той разполага с боен арсенал. В последните години не го бил виждал и смятал, че е в чужбина.
Петко обиколил Западна Европа, стигнал дори до Куба, сподели приятелят му от казармата Дилян Денев. Двамата служили на военните погреби в Павликени, били в Охранителни войски.
“Познавам го от 30 г. Той нито пиеше, нито пушеше. Даже като сме си правели купони, не близваше алкохол. Казваше, че щял да бъде примерен, за да живее до 100 г.”, спомня си Дилян. Според приятеля Петко странял от хората, но иначе “на мравката път правел”.
“Знаеше перфектно немски - писмено и говоримо, научи го още в казармата. Докато ние правехме кариера и създавахме семейства, той обикаляше света в продължение на 8-10 г. Мисля, че за кратко работеше в някаква фабрика, но не съм се интересувал коя.
По едно време имаше сериозна връзка с жена. Разделили са се, а той после съжаляваше, че е пропуснал момента да се ожени”, разказва Дилян. Много обаче на говорел за нея и затова не знаел и името.
Не това обаче е предизвикало промяната у Петко и отключило психичното му страдание, смята мъжът. Допреди 2-3 г. Петко се отбивал при него в магазинчето му за фуражи в Горна Оряховица. Другарят от войниклъка предлагал да му намери някаква работа, но той само казвал: “Не искам да им пълня гушите.”
Дилян предполага, че се е издържал от преводи. Той си спомня, че Петко много тъжал, когато починал баща му, и се затворил вкъщи. “Целият му проблем тръгна от децата в училището, знаете какви са днешните младежи. Не се разбираше и със съседите. Имаше натрапчива идея, че трябва да си пази градината и доматите, да пише до институциите.
Мисля, че стигна с молбите си чак до президента и премиера. Казвах му: “Не задълбавай толкова!” А той не се отказваше”, допълва Дилян.
