УДАРЕН АНАЛИЗ! Кухият клип на Киро с голата поетеса е патриотизъм за виртуални инфантили - това е истинската същност на ПП с нулево съдържание и пълна бутафорност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Установих, че имам тежък литературен проблем с последното клипче на ПП, онова в което Кирил Петков рецитира стихотворение на поетесата с прашките Горяна Панайотова. "Уникално и въздействащо за истински родолюбци" е написала някаква самотна фенка под видеото. С което ме убеди, че градската общност наистина няма естетически критерии, а като амеба се води единствено от модното, лъскавото и съответно най-кухото.
С този клип ПП се опитват да разрушат своята жълтопаветна естетика, ама ако се бяха допитали до истински пиар, а не до Найо Тицин, той трябваше да ги посъветва да се придържат към Георги Господинов. Харесван или не, той е истински поет, въпреки, че винаги бих избрал полугола поетеса пред литератор, който има наглостта публично да подкрепя одиозна фигура като Стефан Тафров.
Проблемът ми с клипчето е изцяло литературен. Стихотворението на Панайотова е плоско, банално, абсолютно невъздействащо и кухо.
Да не говорим за това, че римата "Балкана - остана" ще ме преследва в моите кошмари до края на живота ми. Това е вариация на "есен-песен" и многооо обичам, когато подобен мързел ми се изстрелва в лицето като висша литература.
Поезията е най-високия литературен жанр.
И съответно към нея изискванията трябва да са безпощадни. Патриотичната поезия трябва да е осмислена, преживяна и задължително да не е банална.
Баналността не просто убива чувството, тя унищожава целия смисъл.
Поезията на Панайотова се състои изцяло от рециклирани клишета, трафаретни фрази и труизми.
В Холивуд има един такъв термин за някои филми "tearjerker" - творби, които умишлено изтръгват сълзи от тебе.
Поезията на ПП е патриотизъм-jerker - насилено упражнение по любов към България, която обаче не идва естествено, нито интересно. Това е патриотизъм за виртуални инфантили.
Искате ли истинско патриотично стихотворение?
Ами вижте великата класика на Джагаров - "Земя като една човешка длан". Отричан, хулен, мразен, низвергван, Джагаров е автентичен поет с дълбочина и интересни образи. При Панайотова стигаме само до
"Върни си вярата във Светлината.
Знаеш как разлиства се гората...".
Велико! И аз започвам да бича поезия. Първите ми два реда вече са готови:
Българийо, ти на земята ме придържаш!
И сипи по ракия, че не се издържа!
И можем да продължим до безкрай. Патриотизъм до дупка.
Очевидно в някое тъмно подземие пиарите на ПП са решили, че катастрофалната им кампания изисква да зарежат соевата естетика и да започнат да играят ролята на истински патриоти. Белким закачат някой и друг заблуден глас. Но кухотата, с която го правят, издава целия замисъл. По дяволите, поне можеха да изберат добро стихотворение, а не да се давят в блатото на фейсбук-поезията за начинаещи гимназистки. Но всъщност именно в това литературно огледало се оглежда истинската същност на ПП - примитивен политически инфантилизъм, много форма, нулево съдържание, пълна бутафорност на абсолютно всичко.
Ако това е любовта им към България, то България спокойно може да живее и без нея.
