ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В знаменития роман на Балзак с това име шагреновата кожа изпълнява желания, но с цената на съкращаване на земните дни на желаещия. Каква аналогия с перспективата пред днешния български президент - непрозрачните кръгове на част от българското задкулисие, които го направиха президент през 2011 г., днес съкращават политическото му битие след всяка изпълнена прищявка.
Парадоксът е, че Плевнелиев изпълнява прищявките на същото това задкулисие и вече е в затворен кръг, от който излизане няма. Вземете част от последните посочени от него министри в служебното правителство. За втори път (след Андрей Луканов) премиер на страната е секретен сътрудник на РУМНО, военното разузнаване на комунистическа България. За Луканов документите от делото му продължават да не се обявяват само, защото е покойник и законът забранява в такъв случай обявяването на принадлежност. При Марин Райков е просто въпрос на време да се постигне такъв публичен натиск, че това да се случи. Неговите адвокати се оказаха много неподготвени – водещият му офицер Георги Юруков в интервю за в. „Преса“ се кълнеше в децата си преди две седмици, че никога, ама никога не е имал нищо общо с РУМНО и даже не бил ходил в казарма. Истината, която всеки може да провери е на сайта и в решенията на Комисията по досиетата – Георги Юруков два пъти е обявяван като кадрови офицер от РУМНО! Изобщо, лъгането ад хок се оказва запазена марка на тези хора.
Назначеният от президента министър на околната среда и водите Юлиан Попов е от същата порода, тази на лъжците. Освен, че остана „магията“ около неговото гражданство, този човек излъга в най-буквалния смисъл пред bTV наскоро, че нямал нищо общо със Сорос. Лъжа. Нагла, много безпардонна и с далеч отиващи последици лъжа от този човек. Разполагам в архива си с няколкочасов разговор, проведен през юни 2007 г. в редакцията на старозагорския вестник „Национална бизнес поща“. Собственикът ми е добър приятел и ми даде записа и стенограмата от него, за да се уверя, че този министър не е сред читавите, меко казано.
Сами се уверете дали това е така: „Юлиан Попов: Да, бе, знам. Това, което казах, и ме питате: Добре, какъв е този фонд? Казах, …това е фонд създаден от 7 или 8 големи фондации, между които и фондацията на Сорос, фондацията на Рокфелер и още няколко такива фондации“…
Юлиан Попов: А по отношение на това, дали защитавам Сорос и Рокфелер и т.н…, ако искате да направите добра публикация, в заглавието трябва да отидат имената на хората, които конкретно вземат решения. Например моето име може да застане там и да кажа: Ето, Юлиан Попов е в основата на окепазяването на историята на Стара Загора. Това, колкото и да ми стане трудно, мъчно, ако го видя някъде написано, ами ще кажа: Да, има някаква, нещо, някакво основание там…“.
Историята е следната - Юлиан Попов е човекът, който (както сам признава с пари на Сорос и Рокфелер) преди няколко години финансира исторически проект. Основната идея на проекта е да се „откраднат“ от историята на града 6000 години и да се докаже, че там не е имало неолитна цивилизация. За последиците от това предателство може да се съди от следния факт – през 2009 г. британският вестник „Дейли телеграф“, в своето туристическо приложение, обяви Пловдив за най-древния град в Европа и шести в тази класация в света. Пловдивският бизнес и община очакват през следващите пет години приходи от около 50 млн. лева от това признание за града им. Със сребърниците, които са дадени за този проект, местни „соросовъди“ започнаха кощунствена ревизия на броя на жертвите на клането, извършено от ордите на Сюлейман паша през 1877 г. в Стара Загора. Не били 14 500, а три пъти по-малко.
В стила на печално известната Мартина Балева, местни лешояди от Регионалния исторически музей бързо приеха трохите от Сорос и Рокфелер чрез техния служител Юлиан Попов и спретнаха ревизионистична история на старозагорското клане. Пуделът на Сорос и Рокфелер има дългогодишен опит в денационализаторските си попълзновения – преди пет години той защитаваше с плам Мартина Балева и отвратителните и писания на тема митовете около Баташкото клане.
Само тези негови ангажименти би трябвало да са достатъчни той да бъде игнориран за дълго в България. Случи се точно обратното - президентът Росен Плевнелиев му се обажда и го кани за министър. Има нещо много символично в случайността на момента, когато го сварва обаждането - забележете, че това става, докато яде кебапчета в Букурещ. България като една голяма кебапчийница, където се вихрят кебапчийски котараци – ама че перспектива.
