ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Който носи анцуг, е загубил контрол над живота си" – бе казал Карл Лагерфелд. Къде е подходящо и къде не да се появяваме по спортно облекло? Едно спорно решение на училищна управа в Германия разпали отново този дебат, пише "Дойче веле".
Удобно, евтино, унисекс: модерните долнища за джогинг нямат нищо общо с развлеченото и торбесто спортно облекло от 80-те години на миналия век. Днес този вид спортни панталони са се превърнали в предпочитано и популярно ежедневно облекло.
Не обаче и в германския град Вермелскирхен, провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там неотдавна имаше случай на върнати от училище ученици, облечени именно със спортни долнища. Аргументът на управата на въпросното средно училище: да не се насърчават учениците да носят дрехи, които ги изкушават да "разпускат".
Училището всъщност предприе по-твърдата мярка, за да утвърди дрескод, който бе влязъл в сила още през 2019 година. "Младите хора трябва да разберат, че в различните социални пространства има различни начини на поведение. Дрехите, които са подходящи за вкъщи на дивана, може и да не са подходящи за училище. В крайна сметка на училищните чинове не се седи като на дивана", заяви директорът на училището Мориц Ломан пред местно издание. Той се обърна и към родителите с молба да подкрепят мярката.
"Часовете в училище са работно време"
Според Ломан този вид спортни панталони са предназначени само за тичане. Такова е и мнението на Германското общество "Книге": "Спортистите носят спортните си екипи като униформа на спортното поле, а джогинг панталоните - в свободното си време след работа." Според становището на дружеството, изпратено на ДПА, "времето за училище е работно време, така че анцугът няма място там". Дружеството "Книге" е авторитет в Германия по въпросите на поведението и води началото си от Адолф Фрайхер Книге (1752-1796 г.) и неговия социологически трактат "За общуването между хората".
Дори и спортистите спазват правилата за етикет. През 2019 г. футболният треньор Юрген Клинсман не искаше неговият отбор "Херта" да носи тренировъчно облекло по време на служебните пътувания за гостуванията си. Тук не става въпрос за това спортистите да имат делови външен вид, който е задължителен например в баскетболната лига на САЩ от 2005 година насам. Но мястото на анцуга все пак трябваше да си остане в спортния сак.
Загуба на контрол или бунтарство?
Известна сентенция на модната легенда Карл Лагерфелд е, че "всеки, който носи анцуг, е загубил контрол над живота си". Многобройни модни дизайнери като Валентино, Гучи и Прада обаче доказват, че това вече не е вярно. Те днес моделират някогашните небрежни панталони от фина коприна или ги украсяват с кристали "Сваровски". Вместо загуба на контрол, това показва бунтарско изявление, смята културният и моден социолог Лутц Хибер. "Анцугът е израз на отношението без задръжки към живота, което почти не се интересува от придържането към остарели стандарти", казва почетният професор на Университета "Лайбниц" в Хановер. Но значи ли това, че онези, които носят анцуг, разполагат със сериозен контрол върху живота си?
Историята на тази дреха започва преди повече от 100 години в страната на модата Франция. През 20-те години на миналия век марката Le Coq Sportif пуска първия си анцуг на пазара. Това текстилно облекло придобива особена популярност през 1970-те години с фитнес движението. Малко по-късно спортната дреха започва да се възприема като униформа на представителите на ъндърграунда, които започват и да ходят облечени така и на пазар. Рапърите и хип-хопърите са сред по-успешните ѝ носители. От 1990-те години техните анцузи се възприемат като моден символ на улицата.
А от 2009 г. насам удобните панталони с ластик на талията имат и собствен празник: 21 януари е Международен ден на анцуга. В някои училища дори и преподавателите носят такова облекло на тази дата. Вермелскирхен, разбира се, прави изключение.
Облеклото е въпрос на личен избор
56-годишния моден дизайнер Томас Рат отхвърля училищната забрана. Още повече че в Германия, за разлика от Великобритания, образователните институции имат право да определят правилата на обличане само като препоръка, не и като обвързващо задължение. "Годините на модния диктат, слава Богу, отминаха и ние можем да се обличаме индивидуално", коментира Рат. Според него анцугът отдавна не представлява просто домашно облекло, а се е превърнал в част от висшата мода. "Много знаменити дами дори представиха стилни анцузи на червения килим", посочва още той.
