Ужасяващо! 10 години от най-унищожителното цунами в човешката история (видео)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Милиони хора по света ясно си спомнят къде са били на 26 декември 2004 година – деня, в който мощно земетресение по североизточните брегове на остров Суматра предизвика мощно цунами, което помете Индийския океан и уби повече от 226 000 души. Бедствието порази крайбрежните райони на 14 държави, припомня Си Ен Ен.Цунамито предизвика едно от най-опустошителните природни бедствия, които човечеството помни в последните години. Благодарение на телевизионните репортажи и интернет трагедията достигна до милиони хора по целия свят.
10 години по-късно хората, участвали в спасителните и възстановителните действия се питат на какво го е научило цунамито и дали хората в засегнатите райони са защитени от повторение на подобна трагедия. Тя убеди управляващи и общества в необходимостта от инвестиране в системи за намаляване на риска от бедствия в световен и регионален мащаб.
През 2005 година 168 правителства приеха рамката за действие Хиого – 10-годишен план с мерки за намаляване на риска. Той предвижда до 2015 година държавите да са подготвени за реакция на места с повишен риск.
През 2006 година беше активирана Системата за предупреждение за цунами в Индийския океан, която има 25 сеизмографски станции. Те изпращат информация до 26 национални центъра за предупреждение.
Земетресението в Индийския океан беше с магнитуд между 9,0 и 9,3 по скалата на Рихтер с епицентър близо до северозападния бряг на остров Суматра. Първоначалната измерена сила на труса е 6,8 по скалата на Рихтер, но по-късно тя е променена съответно на 8,5, 8,9 и 9,0. Само 3 земетресения в човешката история са били с по-голям магнитуд - голямото земетресение в Чили от 1960 г. (9,5), земетресението в Принц Уилям Саунд от 1964 г. (9,2) и земетресението на Андреановите острови (9,1). Месеци след земетресението учени установяват, че силата му най-вероятно е била 9,3 по скалата на Рихтер и голяма част от уредите дори не са успели да я засекат правилно. Впоследствие те стигат до окончателния резултат, който според техните изследвания е сила от 9,15 по скалата на Рихтер. Самият трус е усетен в Бангладеш, Индия, Индонезия, Малайзия, Малдивите, Мианмар, Тайланд, Сингапур, Шри Ланка и дори в някои държави от Близкия Изток и източните части на Африка.
Поради големите разстояния цунамито удря по различно време - в Индонезия то опустошава крайбрежието само 15 мин. след земетресението, а в Сомалия удря цели 7 часа по-късно. Вълни цунами вземат човешки жертви дори в град Струисбааи в РЮА на близо 8500 километра от епицентъра на труса. Част от енергията се прехвърля и в Тихия океан, където вълни между 20 и 40 см са наблюдавани чак по западните крайбрежия на Северна и Южна Америка.
Въпреки разликата от няколко часа почти никой не подозира за опасността от цунами - в Индийския океан липсва система за предварителна евакуация и не съществува агенция за координация при подобни събития. Първоначалните информация за сила на труса от 6,1 също допринасят за липсата на информация, а докато стане ясна истинската сила на труса, вълните вече са достигнали Индия и Шри Ланка. Последното голямо цунами в Индийския океан датира от 1883 г. при изригването на Кракатау и поради тази причина мнозина дори не знаят за съществуването на такива вълни.
Минути преди цунамито да връхлети, океанът се отдръпва на стотици метри навътре, но това изиграва лоша шега на населението по крайбрежието, чийто основен поминък е риболовът. Цели семейства се втурват към изведнъж открилия се пясък, за да събират риба и мекотели, без да знаят, че оттеглящият се океан ще се завърне след броени минути.
Сред малкото места без жертва е остров Симеулуе, където през 1907 г. цунами убива голяма част от местното население. Островните предания са съхранили спомена за отдръпващия се океан и това спасява цялото население на острова, което, виждайки как морето се отдръпва, се евакуира към по-високите части на Симеулуе. На плажа Маи Као на остров Пукет в Тайланд момиченце от Англия (Тили Смит) предупреждава другите туристи, че отдръпващият се океан предвещава вълна цунами, тъй като няколко седмици по-рано е изнесло доклад на тази тема в училище. Останалите летовници се вслушват в съвета му и по този начин остават живи.
За разлика от повечето подобни случаи в Тихия океан тук става дума за няколко поредни вълни цунами, удряйки около 30 мин. една след друга. Най-силна е 3-та вълна, която достига крайбрежието около 1 час и 20 мин. след първата.
Според последните данни на USGS загиналите са 283 100 души, за изчезнали се водят 14 100 души, а 1 126 900 души са останали без дом. Близо 1/3 от загиналите са деца, а над 9000 са загиналите туристи, повечето европейци. Европейските държави, дали най-много жертви, са Швеция и Германия, загубили общо над 900 свои граждани.
лед земетресението е обявено извънредно положение в Шри Ланка, Индонезия и Малдивите. ООН обявяват, че операцията по премахване на щетите ще е най-скъпата в историята. Генералният секретар Кофи Анан споделя пред журналисти, че възстановяването ще отнеме между 5 и 10 год. Много правителства и неправителствени организации изразяват опасения, че броят на жертвите може да се увеличи поради опасността от епидемии и глад, но огромните дарения и обединението на световното общество около инициативата за сътрудничество предотвратяват подобно развитие на ситуацията.
По брой жертви това земетресение се нарежда на второ място след това в Шаанзи през 1556 г., но цунамито е най-разрушителното в човешката история.
По повод тъжната годишнина в тайландския град Такуа Па е организирана изложба с вещи на жертвите на бедствието.
