Улицата измете българския Мусолини

Големите лъжи провалиха нашенския диктатор

Премиерът-слънце в оставка Бойко Борисов винаги е послъгвал в интерес на избраната от него роля. Прощаваха му, наричаха го дори тефлонен. На последната си пресконференция, когато той изглеждаше като Тодор Живков на пленума, свалил го от власт, Борисов стигна до най-слабото си публично представяне. Опита се да излъже журналистите, че с него са представители на протестиращите, които го подкрепят. Не убеди никого и падна толкова ниско, че ми стана неудобно за него как бе уличен в елементарна лъжа. Но на лъжата бе дадено начало и всички последвали действия на Борисов и Цветанов са подчинени на избраната стратегия, която трябваше да представи „обичания“ Борисов в ролята на „мъченик“, жертва на лошите, който ще се върне на „бял кон“. На следващия ден Борисов изигра тази роля направо за „Оскар“. Сутринта бе обявено, че подава оставка и в НС го чакаха, за да я гласуват. Процедурата бе разтегната до крайност, защото в това време отвън се събираха на организиран от държавата митинг, който трябваше да утвърди образа на „мъченика“ Борисов, обичан от народа. Фарсът бе пълен - на площада бяха не повече от 2000 държавни и общински служители, които по „случайност“ носеха със себе си знаменцата на ГЕРБ. За първото място по вулгарност и лош вкус се бият две присъствия. Първото бе на шефа на „Титан“ и собственик на ЦСКА Димитър Борисов и неговите служители по чистотата с оранжевите си комбинезони. Второто бе на тракторите и прасетата. Същите трактори, които миналата година не бяха допуснати до площада, защото тогава протестираха, а един водещ заплаши, че ще им спука гумите на тези селяни, които „ядат сланина във вестник“, защото му пречели да отиде на работа. „Любимецът“ на народа Мирослав Найденов реши да си пише няколко червени точки и посрещна лично прасетата на площада. И когато дойде моментът Борисов да влезе в новата си роля, той зае героична поза пред скандиращото името му множество. Понечи да пъхне ръката си под сакото по подобие на Наполеон, после наклони главата си настрани, като затвърди подозрението, че подражава на някой свой герой. Няма съмнение, тази поза е на италианския диктатор Бенито Мусолини. Сравнете ги сами. В този момент пратените по телевизиите говорители на Борисов го заляха със суперлативи - колко гениален бил, колко героичен. Те се мъчеха да вземат завоя, отново се изпълниха с надежда, че техният покровител ще се завърне на бял кон. Неудобно ми беше да им припомня, че такива митинги организираше в своя подкрепа и Кадафи, преди да го сполети трагичният край. Но лъжата, на която бе даден старт, продължи да шества. Протестът бе удавен в думи, водачите бяха противопоставяни един на друг, провокатори и полиция разиграха кървав екшън, който компрометира народния бунт, навсякъде, където имаше телевизионна камера, се навъртаха „доброволци“, които като навити пружини повтаряха пред микрофоните, че Бойко трябва да остане, “защото е мъж“. Медиите всяка вечер следяха с всичките си камери и репортери безцелно обикалящите улиците младежи, като игнорираха мирните протестиращи. Започна и медийната подмяна на смисъла на протеста. Цяла една телевизия поде рефрена, че протестите са дело на руското лоби. Бай Петко Бочаров позагуби добрия си вкус: “Бойко го зачука здраво на враговете си“. В употреба влезе и нашата интелигенция. Ах, нашата интелигенция все има да се отплаща на властта. Влади Въргала се издължи, че Бойко му даде пари за филма. Христо Мутафчиев пък за това, че Бойко му изпрати самолет и му спаси живота. Андрей Слабаков със самото си присъствие допринесе за превръщането на протеста в телевизионно риалити. В редиците на „водачите на протеста“ изненадващо се появиха и Йоло Денев, и флейтисти и лесбийки, и ММА-бойци, и футболни ултраси, и кой ли не. Бойко Борисов не се поколеба да посочи Ахмед Доган като поръчител на атентат срещу него. Всички бяха като поразени. Разбира се, бързо се доказа, че и това е една лъжа. Лъжа, изречена от български министър-председател в оставка в очите на народните представители и пред камерите на телевизиите. Какво от това, той е свикнал да лъже. Важното е, че медиите два-три дни разискваха темата, а хората вероятно жалят „героичния“ Бойко, станал жертва на „лошите турци“. Последната фаза от злепоставянето на протеста е преувеличаването на различията, издигането на искания, които звучат абсурдно и неизпълнимо. В края на краищата на протестиращите ще се обещаят някакви съвещателни постове в управлението, ще ги подмамят с екстри и коли, ще ги направят част от статуквото. И след като всичко е било безсмислено, защо да не се завърне Бойко, да въведе ред в държавата. Къде са в това време политическите партии, защо се скриха. Те са наистина изненадани от развоя на събитията. Изненадани са, защото представяха на обществото една съвсем друга картина, повярваха в нея и не се вслушваха в предупрежденията.Сега елитът не би следвало да се надсмива над исканията на протестиращите, а да ги посрещне с готови решения, които да ги осмислят и превърнат в дългосрочна политика. А за да не казват политиците, че не са били предупреждавани, ще цитирам малка част от една моя статия, публикувана през май 2006 г. във в. “Новинар“ под заглавие: “Борисов-българският Перон?“: „По мое мнение идеологията на Борисов е чисто екзистенциална, т.е. тя се определя от неговите преживявания, от това, което му се случва. Идеи, партии, политици - всичко се подрежда в неговата ценностна система според това как то се съотнася към собствената му личност, амбиции, планове и стремежи… Затова, че не го направиха вицепремиер и министър на вътрешните работи, той ще завладее цялото управление на страната. Ще подкрепи за президент кандидата, който го устройва най-много, а премиер ще стане самият той. Такава е генералската стратегия… След като сигналите, които Борисов подава вдясно, са просто тактически ход, остава въпросът, какъв ще бъде той, ако и когато завладее властта?Без никакво съмнение Борисов ще направи такива промени, които ще му дадат достатъчно власт да се изявява като силната личност, която дарява народа си с благоденствие въпреки и напук на всякакви партии. Борисов ще бъде нещо като българския Перон. Неговата идеология ще бъдат неговите лични качества, всепризнати и неоспорими.И ще настъпи една мелодрама, едни речи от балкона или от телевизора, един пряк диалог с народа…Изглежда,че ще изгледаме и този филм.“ Изгледахме ли го?