УНИКАЛНА НАХОДКА: Изследователи откриха изгубен свят на над 140 000 години
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Череп на Homo erectus, древен предшественик на човека, беше открит над 140 000 години след като е бил погребан, запазен под слоеве от тиня и пясък в пролива Мадура между островите Ява и Мадура, съобщи Daily Mail.
Експертите твърдят, че мястото може да е първото физическо доказателство за изгубения свят, праисторическа земя, известна като Сундаленд, която някога е свързвала Югоизточна Азия в обширна тропическа равнина.
Наред с черепните кости, изследователите са открили 6000 животински фосили от 36 вида, включително от комодски варани, биволи, елени и слонове, съобщава Би Ти Ви.
Някои от тях имат следи от умишлено нарязване, което е доказателство, че ранните хора са практикували усъвършенствани ловни стратегии.
Тези находки дават рядка представа за древния човешки живот и изчезналите земи на Сундаландия, като предлагат поглед върху поведението и адаптацията на ранните човешки популации в отговор на промените в околната среда.
Фосилите са открити от морски пясъкодобивачи през 2011 г., но едва наскоро експертите установиха възрастта и вида им, което е важен момент в палеоантропологията.
„Този период се характеризира с голямо морфологично разнообразие и мобилност на популациите на хоминини в региона“, каза Харолд Бергхуис, археолог от Университета в Лайден, Нидерландия, който ръководи разследването.
Преди 14 000 до 7000 години топящите се ледници са причинили повишаване на морското равнище с повече от 120 метра, което е потопило ниските равнини на Сундаландия.
Откритието започна по време на добив на морски пясък в пролива Мадура, където при изкопаването бяха открити вкаменени останки.
На място за рекултивация близо до Сурабая работници намериха над 6000 вкаменелости на гръбначни животни, както и два фрагмента от човешки черепи.
Осъзнавайки важността им, учените започнаха подробни проучвания, като внимателно събраха и каталогизираха находките за изследване.
За да разберат откритието, изследователите анализираха седиментните слоеве, където бяха намерени фосилите, и разкриха погребана долина от древната река Соло, която някога е текла на изток през сега потопения шелф Сунда.
Седиментите в долината сочат за процъфтяваща речна екосистема през късния среден плейстоцен.
Homo erectus бележи важен поврат в еволюцията на човека. Те са първите ранни хора, които приличат повече на нас, с по-високи, по-мускулести тела, по-дълги крака и по-къси ръце.
Датирането на отлаганията беше от ключово значение. Изследователите използваха оптично стимулирана луминесценция (OSL) върху кварцови зърна, за да определят кога седиментите са били изложени за последен път на слънчева светлина.
Това поставя запълването на долината и фосилите между 162 000 и 119 000 години назад, точно в края на средния плейстоцен.
Двата фрагмента от черепа на Homo erectus, челна и тилна кост, бяха сравнени с известни фосили на Homo erectus от находището Самбунгмакан в Ява.
Близкото сходство потвърди, че фосилите от пролива Мадура са на Homo erectus, разширявайки известния ареал на вида в сега потопената област Сундаландия.
Това място се счита за първото подводно находище на фосили на хоминиди в Сундаландия.
Екипът откри и фосили на изчезнал род големи тревопасни бозайници, подобни на съвременните слонове, известни като Стегодон. Това същество можело да достигне до четири метра височина в раменете и да тежи повече от 10 тона.
Зъбите му имали повече ребра от ранните слонове, но по-малко от съвременните слонове, което показва, че се намира в междинен етап на еволюцията.
Бяха открити и останки от различни видове елени, включително кости и зъби от няколко вида, което показва, че популацията на елените е била разнообразна и здрава.
Наличието на елени е важно, защото те са ключови индикатори за средата, която е съществувала някога, обикновено отворени гори или пасища с достатъчно вода и растителност, за да поддържат пасящи животни.
Тези елени са били важен източник на храна за хищниците, включително ранните хора.
Фосили на животни, подобни на антилопи, допълнително подкрепят теорията за пасищните местообитания.
Тези животни обикновено предпочитат открити пространства пред гъсти гори, така че техните фосили помагат за възстановяването на древния ландшафт като пасища или савани.
Това проучване предлага първото директно доказателство за присъствието на човешки предци в сега потопените ландшафти на Сундаландия, оспорвайки по-ранни вярвания за географските граници на Homo erectus.
То подчертава жизненоважната роля, която потопените ландшафти играят в проследяването на човешката еволюция и миграция в Югоизточна Азия.
Бергхуис и неговият екип демонстрират как комбинирането на геоложки, археологически и палеоекологични методи може да разкрие изгубени глави от човешката история, скрити под морето.
Преди 14 000 до 7000 години топящите се ледници са повишили нивото на световния океан с над 120 метра, потопявайки ниските равнини на Сундаландия. Цялостни общности са били принудени да се преселят във вътрешността на континента или на по-високи острови.
Фосилите от пролива Мадура са само една част от пъзела, който обхваща континенти и хилядолетия. С напредъка на технологиите за подводно проучване учените се надяват да открият градовете, фермите и спомените, останали в потъналите земи.
