ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Животът след смъртта може да стане реалност, макар и „виртуална”. Специалисти от Масачузетския технологичен институт (МИТ) и канадския университет Райерсън в Торонто изработват технология на „прибавената вечност” (augmented eternity).
Това ще представлява виртуален аватар, основан на личните мнения и други характеристики на личността, въведени по дигитален път, подобно на присъствието в социалните мрежи. Този цифров образ ще може да съществува и след физическата смърт на човека, а благодарение на развиващите се технологии на изкуствения интелект вероятно ще може да продължи да се учи и развива като личност.
На практика учените искат да използват изкуствен интелект /ИИ/, който да обработи информацията, която така или иначе човек използва за дигиталното си присъствие. „Искам да запълня пропастта между живота и смъртта като направя дигиталната ни идентичност вече”, заяви д-р Хюсеин Рахманата от Райерсън, цитиран от „Гардиън”, който по-късно тази година ще публикува доклад за „прибавената реалност”.
„Физическото тяло може да умре, но дигиталното ще продължи да еволюира с цел да помага на хората и да поддържа завета ви като живо, развиващо се същество.” През последните години различни технологични компании, държавни и други институции ангажират все повече специалисти в сферата на т.нар. машинно изучаване. Тази сфера на ИИ развива умението на компютрите да създават модели на предположения, и в крайна сметка да разсъждават, на базата на огромни бази данни с информация.
Подобни алгоритми вече се използват в интернет платформите и се опитват да предположат какъв клип искаме да видим или какво искаме да си купим. Рахнама иска да разработи системи, които на базата на персоналната дигитална информация ще създадат образ, способен да отговаря на зададени му въпроси. „След 30 или 40 години ще можем да задаваме въпроси вече починали политици и учени…
Представете си да попитате Роналд Рейгън какво мисли за Доналд Тръмп”, дава пример специалистът. Днешната ниска цена на дигиталните дискови пространства, бързата интернет скорост и напредъка в ИИ технологиите правят технически възможни стари пророкувания за сливането между машината и човека като форма на еволюция. Препятствията пред идеята на Рахнама са събирането на достатъчно данни, достъпността и защитата им.
Виртуалният образ на човек ще има нужда от огромно количество изключително лична информация, в дигитален вариант – изказвания в социални медии, текстови съобщения и имейли… Фактът, че по-активните поколения вече имат навика да споделят цялото си ежедневие чрез социалните мрежи, прави реализацията на идеята по-лесна. Според Рахнама ще отнеме между 15 и 25 години „добавената вечност” да се превърне в нещо нормално в ежедневието.
Други специалисти по ИИ, потърсени от „Гардиън”, признават възможността за създаване на подобна система, но са скептични относно възможността да препредава добре личностни характеристики. Примерен проблем е как такава система би разбрала и формирала „личността” ви, на базата на ваша публикация, в която сте саркастични. Други учени обаче изтъкват невероятния напредък в когнитивното научаване на ИИ системи, които в крайна сметка може би наистина ще открият валидна цикличност във всеки аспект на човешката мисъл.
