УРАГАН в ПИК! Писател сравни Плевнелиев със земята! Димитър Недков разкри сензационни факти за моралната и политическа катастрофа на президента! Обяви какво се крие зад визитата му в САЩ!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът Росен Плевнелиев скандално реши да прекъсне траура за личната трагедия на първородното си дете Филип, за да се появи на 138-годишнината от Шипченската епопея и да използва събитието за личен пиар.
Задкулисното намерение на държавния глава бе разкрито от Агенция ПИК (виж в Още по темата). След това медията ни хвърли бомба и с новината, че държавният глава ще замине за САЩ, където кроял тайни срещи с босове на газови компании.
Медията ни потърси по горещите теми известния писател Димитър Недков.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
- Г-н Недков, как си обясняване поведението на Президента, който се появи на честването на Шипченската епопея, а едновременно с това отмени Тържествената заря?
- С нелепото си публично появяване на честванията на Шипченската епопея президентът Плевнелиев наруши християнския канон относно уповаване душите на мъртвите. С този антирелигиозен акт той ни освободи от солидарното мълчание да не обсъждаме светските му дела в периода на лична мъка...
Ако самият той и най-вече някой от близките му съветници знаеха какво означават четиридесетте дни траур във взаимоотношенията Човек и Бог – едва ли биха се осмелили на подобно профанско отношение към смисъла на религиозните вярвания и традиции. Не бях виждал досега по-самотен президент на такова значимо за националното ни самосъзнание честване. Освен кметицата на Габрово зад него нямаше нито едно разпознаваемо политическо и обществено значимо лице. Изводите остават за самия г-н Плевнелиев.
Но те са ясен знак за тоталното отсъствие на обществено доверие към този, човек, който ясно поради какви политически сметки и задкулисни препирни беше наложен като Президент, сиреч – обединител и изразител на нацията. В модерния български фолклор от няколко години битува легендата за това как Плевнелиев е научил, че ще става президент.
- Как тълкувате казаното от Плевнелиев в речта на честванията в Габрово: “Един мъдър президент каза: По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа”?
- Цитатите са най-коварното нещо в официалните речи на държавните глави. Явно никой от тези, които са облечени с доверието на Президента да му съчинява мислите, не се съобразява с това изконно правило в политическия маркетинг. Първо - не се крие името на човека, когото цитираш.
Второ?!?... Второто е много сложно... Трябва да разбираш семиотичното значение на употребените в цитираната фраза думи. В конкретния случай имам предвид това, че всеки образован човек на планетата знае, че икономическите кризи са резултат на настъпилата вече морална катастрофа. На нарушаването на най-важния за човешкото съществуване баланс – между богатството и мъдростта. “Умният президент”, когото цитира г-н Плевнелиев, е известен като един от най-ярките представители на властващата световна “войнстваща посредственост”.
А както ни е известно и финансовите кризи, и моралните катастрофи се случиха през ХХ век от произтекли събития с една световна сила, чиито президенти са абонирани за привилегията да бъдат цитирани като “умни”. Не съм изненадан от избора за цитат на мъдри мисли от г-н Плевнелиев. Тук напомням, че в откритото си писмо до него преди три месеца го причислих именно към тази властваща в момента световна “войнстваща посредственост”.
И още нещо за президетското слово в Габрово. Мисля, че най-малко точно този български Президент има правото на израза “Българите дораснаха да бъдат ковачи на собствената си съдба”. Защото точно този български Президент ще остане в историята като съмнителната по своите качества личност, лишила от възможност българите да бъдат ковачи на собствената си съдба.
- Какво се крие зад намерението на Плевнелиев да замине внезапно за САЩ?
- Държавните глави на лишените от самочувствие за собствената си идентичност и значимост нации отиват в САЩ най-вече поради една много елементарна за човешката психология причина. Стъпват на американска земя и падайки на колене изричат правилната парола: “Аз съм вашият човек! Кажете какво трябва да направя”. Описано е в стотици литературни образци на политическите трилъри и е изобразено в десетки холивудски сюжети.
Американците много се кефят и гордеят с това. Образно казано Плевнелиев отива в Америка, за да наруши клетвата си към своя народ – да отстоява националните интереси. Не съм изненандан, след като вече доказа, че християнските норми и сакралните константи на Битието могат да бъдат погазени в името на личния интерес.
- Какви са целите на посещението му в Америка?
- Той отива в Америка не за да попита какво Америка може да направи за малките народи, за да защитят своите идеали, а да получи указания какво трябва ние да направим за постигането на имперските интереси на САЩ, които по-абсолютно нищо не се различават от руските или на която и да е било друга Велика сила интереси. Образно казано Президентът отива в Америка, за да препотвърди съгласието за превръщането на територията България в най-новия американски самолетоносач, от който да излитат към “поробените народи” умиротворителните съюзнически сили.
Тук искам да припомня фразата на известния американски романист Гор Видал: “Ние нямаме врагове, освен онези, които сме си създали сами, посягайки на другите”.
Втората му цел е да уточни колко пари трябва да плати всеки български данъкоплатец за покупката от американски концерни на модерно въоръжение, което чрез съюзническата българска армия ще постига целите на американската външна политика.
Третата му цел е да гарантира безпроблемното функциониране на българска територия на неправителствени организации от типа на фондация “Америка за България” и всички многобройни институции на петата колона “Сорос” под прикритието на “Отворено общество”, като основен доставчик на демократични ценности и практики възпроизвеждащи съвремените еничари, отрекли се от род и Родина.
В случая “неправителствени” означава освободени от държавна отговорност организации, спекулиращи с общочовешки ценности в името на постигането на конкретен държавен интерес цели.
Четвъртата му цел е да съгласува поредния, послушен и удобен за САЩ български посланик във Вашингтон.
Петата му цел е да гарантира колосалните печалби на американските инвеститори в българските топлоцентрали “Марица-Изток”. Без да му пука дори, че с тези пари могат да бъдат спасени тук човешки съдби.
И не на последно място – да договори личното си бъдеще като овластено от народното доверие лице, което се е съгласило на престъпно съдружие с другонационални сили в името на постигането на цели и облаги, несъгласувани със собствения му народ.
Интересно ще е дали Президентът ще постави във Вашингтон надвисналия като дамоклиев меч над България и цяла Европа проблем с бежанците. Може би няма да посмее, отчитайки факта, че този проблем е резултат от американската политика в Близкия изток.
- Вие подготвяте и роман-утопия "Президентът”. С какво ще изненадате читателите?
- Причината за моите взаимоотношения с информационна агенция ПИК е интересът ви към работата ми като писател върху предстоящия роман “Президентът”. Съвременните комуникационни технологии предполагат диалог между един писател и информационна агенция. Живеем във високотехнологичен свят, който прави взаимовръзката автор-читател мигновенна, още в процеса на създаване на едно литературно произведение. Аз от вас научавам за актуалните действия и поведение на избрания от мен прототип – в случая президента на Републиката.
Моите читатели ще асоциират написаното от мен с прочетеното от тях във вашата информационна агенция. Възникването на този нов стериотип ще промени досегашните практики за създаването на въздействаща, актуална литература.
В романа, който уточнявам, че е утопия, моят герой ще се опита да поведе битката за достойнството на един народ, отстоявайки неговите интереси пред Великите сили. Наистина утопия, нали!?
В една от сюжетните линии утопичният Президент инициира създаването на фондация “България за Америка”. Целта е да докаже, че не е “американският човек” в България, а българският президент пред целия свят. Мисля, че постигането на такава цел е единствената морална причина, поради която един президент може да поиска от суверена втори мандат.